Вместо всеки ден да имат по един час четене с поставени задачи и преди, и след текста, за да разсъждават и правят изводи, деветгодишните деца трябва да зубрят абстрактни термини от областта на физиката, географията и историята.
Грамотен публикува коментара на г-жа Красимира Свиларова от София – дългогодишен учител с втори клас квалификация, сега пенсионер. Последното й работно място е 133-та руска гимназия „Ал. Пушкин“. Завършила е руска филология и втора специалност българска филология.
„Тридесет и пет години работих със словото, затова ми правят впечатление текстовете в учебниците. Децата в първи и втори клас четат само приказки, басни и стихотворения и изведнъж в трети клас се появяват научни текстове по география и история, пълни с непознати думи и фактология. Не може да се усвоява наука с беден речников фонд“, написа тя в писмото си, с което изпрати текста на редакционната поща. Г-жа Свиларова посочва един неглижиран вече 20 години проблем – несъобразеният с възможностите на малките ученици материал по предмета „Човекът и обществото“.
Питам експертите в Министерството на образованието и науката (МОН), които съставят програмите и отговарят за съдържанието на учебниците, на какво искат да научат децата ни?
От позицията на учител с 35-годишен стаж и две филологии смятам, че от първи до четвърти клас децата трябва да се научат да мислят и да пишат грамотно. А това става чрез четене с разбиране и не се постига с един час седмично.
А вместо всеки ден да имат по един час четене с поставени задачи и преди, и след текста, за да разсъждават и правят изводи, деветгодишните деца трябва да зубрят абстрактни термини от областта на физиката (обем, маса, пространство), географията и историята.
В потрес съм от учебника по „Човекът и обществото“ за III клас. Няма да се спирам на географската част, която също не е за нивото на малките ученици, но историческата е просто уникум. От децата се изисква да разказват уроците. Но как се разказва нещо неразказваемо, нещо без сюжет? На всяка страница е пълно с исторически факти, дати, имена, трудни думи и абстрактни понятия. Често между отделните абзаци няма логическа връзка, липсват обясненията „повод и причина“ за събитията.
В МОН не знаят ли, че децата имат конкретно мислене и че, като се каже „църква“, те си представят една сграда, в която се палят свещи и хората се молят за здраве, и на детския мозък му е много трудно да разбере какво означават „патриаршия“, „борба за независима църква“ и т.н. Да не говорим за БРЦК и тайните комитети.
Уважаеми издателства!
Докога професори и доценти ще пишат учебници за 9-10 годишни деца?! Учените не могат да променят стила си на писане и да се съобразят с психиката на малките ученици. За престиж ли го правите или научните работници да изкарат някой лев?
Но да се върна към четенето. Четенето с разбиране обогатява речниковия фонд, развива въображението и фантазията, помага за запомняне на правописа и запознава децата с образци от фолклора и художествената литература. И вместо да се дават списъци на книги за „лятно“ четене, по-добре всеки ден от I до IV клас да се четат откъси от тези книги и да се разсъждава върху тях, децата да се научат да разбират скрития смисъл в художественото произведение, т.е. да мислят, а ако учителят с личната си емоционалност запали любопитството им, децата сами ще посегнат към книгите.
В началения курс децата попълват своите лексикални запаси, учат три часа седмично чужд език, ограмотяват се и абсолютно излишно е да ги натоварваме с наука.
По-добре „Човекът и природата“ и „Човекът и обществото“ да започват от V-ти клас, на една по-зряла и психически по-издържлива възраст.
Уважаеми оценители на учебници!
Пишете ли за това в оценките и препоръките си или се страхувате?!
Уважаеми експерти от МОН!
Ако при вас няма детски психолози, крайно време е да наемете такива, които да ви съветват дали ще издържи крехката детска психика на натоварването с излишни факти и думи, които малките ученици не могат да осмислят, а трябва да назубрят.
Учителите в началния курс казват, че само по 4-5 деца в клас могат да възпроизведат текстовете от „Човекът и обществото“. А останалите 20 ученици плачат, притесняват се, отказват да учат, губят интерес или ходят на частни уроци. Представяте ли си – в III клас дете на частни уроци, защото не може да разбере половината от текстовете по история и география. А сега пресметнете колко паралелки трети клас има в България и ги умножете по 20 ученици. За стотици деца не са изпълнени нито образователната, нито възпитателната цел на образованието.
Уважаеми дами и господа от МОН!
Не осакатявайте емоционално и духовно българските деца с остарелите си социалистически изисквания за „всестранно развити личности“. Ниските резултати от матурите са доказателство за това.
Неповтарянето на класовете ще научи децата, а съобразяването на учебния материал с възрастовите особености, подаването му на по-малки порции, за да се осмисли и запомни, а не да се назубри и забрави. Информацията не бива да изпреварва лингвистичните познания на малките. Учебниците трябва да са написани така, че да не отказват децата от ученето.
А подготовката и преходът към сериозната наука може да стане също чрез четенето. Има безброй легенди, приказки, песни и стихотворения с географско и историческо съдържание, които могат да се включат в читанките. А ако са остарели и изтъркани от употреба, наемете млади български автори да съчинят текстове с образователна цел. Има безброй материали от детските енциклопедии, които учениците четат с интерес и които ще ги подготвят за бъдещите часове по физика и химия.
Кога ще разберат всички отговорни фактори в образователната система, че четенето е много важно, но не механичното и бързо четене. Учителите не трябва да засичат скорост на четенето, а да помагат на учениците да разберат смисъла на текста, дори ако текстът е условието на математическа или граматическа задача.
Добре, че има матури, та един път годишно да се развълнуваме от проблема „неграмотност“. Всеки ден чета статии за причините, довели до слабите резултати и предложения за промяна. Но не намирам нищо (извинявам се, не ползвам „Фейсбук“), свързано с програмите за обучение в начална степен.
Bulgarian
Всичко беше добре докато не прочетох ,, Не осакатявайте българските деца с остарелите си социалистически изисквания,,.Не мислите ли ,че си противоречите?В началото се позовахте на пенсиониране учителка ,която ви посочва изцяло грешни текстове в учебници издадени през така наречената ни демокрация.Не си ли задавате въпроса ,,защо са така изградени програмите и кому е нужна неграмотността на децата ни и бъдещо поколение.
Всичко е със цел.и не ще се промени.
Браво! Но дали ще чуе някой?
Увеличението на заплатите няма да ограмоти учениците. Да се помисли за стягане на дисциплината в училище.Учебният материал да се опрости, да бъде по- достъпен за децата.Да има повече спортни дейности.Да се увеличат часовете за ограмотяване.
Относно дисциплината – това е работа основно на родителя и възпитанието, което той дава. Учителя е да образова.
Относно заплатите – Да, повишаването им, няма да промени учебния материал зададен от МОН, нито да промени учителите, които нямат призвание и не чувстват вътрешна потребност да се раздават в работата си.
Относно програмата в начален етап – Напълно съм съгласна, че в 1-4 клас фокуса трябва да е върху МАТ и БЕЛ. След това ЧО и ЧП, като текстовете се адаптират. А това КМ да си е отделен предмет и да върви паралелно с ИТ в 5-7 клас.
Абсолютно съм съгласна с написаното! До четвърти клас наистина децата трябва да се научат да четат бързо и да вникват в прочетеното, а това не идва от самосебе си. И другото – да се научат да пишат четливо ! Да знаят таблицата за умножение без замисляне и най-простите аритметични действия. Иначе – имат по 5-6 часа, претоварени са с непосилни за тях неща и резултатите са налице. Предишните поколения имаха максимум 4 часа дневно уроци и пак нямаше неграмотни деца.
Споделям с болка написаното. Осакатяват всички българи и най-вече децата и подрастващите. Целенасочено ги оставят неграмотни. Ще споделя лично изживяване. Преди години детето ми учеше по история, чакам го да научи, за да го препитам. И така учим час – „готов ли си“, отговор :“не“, втори час, същото. Ядосана грабнах учебника, за да покажа колко е лесно и как се учи, но………..уви. Прочетох веднъж, прочетох втори път, започнах на части – не. Тогава видях урока, интернет, от тук от там и написан от мен. Това е. Много съжалявам, че МОН и НПО-тата се упражняват над нашите деца.
Точно написано! Дано се вразумят в МОН!
Внука ми тази учебна година започва 4-ти клас .Постоянно се налагаше да обясняваме кое какво значи .Оказва се ,че госпожите дори не се стараят да им разясняват някои термини .Често се чуваше “ Нищо не разбирам.“