Адриана Стаменова Порта е сред българските оперни певци, получили голям брой награди от престижни международни конкурси. Носител е на отличие от московския конкурс „Чайковски“, златен медал от София, два златни медала в Парма, по-голямата награда на конкурса за нови гласове в Рим. Успешни изяви има на конкурсите в Женева и Реджо Емилия. Успешни изяви има и на конкурсите в Женева и Реджо Емилия. В конкурса „Верди“ печели отличието на критиката, която я определя като „най-доброто мецосопрано за творби на Верди“.
След обучение в Ла Скала пред Стаменова се отваря път към сцените в Европа, Азия, Африка и Австралия. През 1978 година българката стъпва на сцените на Виена и Залцбург, лично поканена от диригента Херберт фон Караян. В кариерата ѝ нейни партньори са колоси като Борис Христов, Мосерат Кабайе, Пласидо Доминг. Днес Адриана Стаменова живее в Милано и чрез вокалната си педагогическа дейност предава своя опит от световните подиуми на млади певици.
„Успешни изяви има на конкурсите в Женева и Реджо Емилия. Успешни изяви има и на конкурсите в Женева и Реджо Емилия. “
Е ли добавката на едно „и“ достатъчно основание да се повтори фразата и то в „грамотен.бг“?!
При всичкото ми уважение, Адриана Стаменова Порта не е единствената ни певица с престижни награди, участия в Залцбург, канена от Караян и пр.
Десетки са! И имената им само малцина любители и изследователи знаят.
По-основателна причина за гордост (из областта на операта като изкуство) е възникването на българската опера! Справка: Бикс, Розалия. На опера в стара София.