Днес е рожденият ден на незаконното дете на Свободата Василъ Лъвский. Духът на Дякона страда за България… Този мъж гледа към нас и с погледа си ни пита: „Защо държите портрета ми по стените, защо ми издигнахте паметници из цяла България, когато тя не е нито свята, нито чиста република? Защо ме славите ден и нощ, защо се кълнете в името ми, а делото на живота ми е отдавна мъртво? Защо не го продължихте?
И родината ми пак е буренясала нива, осеяна с плевели и тръни, които търпите и живеете сред тях. Търпите да живеете векове в мрак и безсрамие, свикнахте с този мрак и всеки, който случайно посветлее, вие го убивате в затъмнение… Мракът, в който повече от 30 години живеем е равен на 100 робство. В тази стара държава реката на предишните младежки протестите бе единствената Светлина.“
Остава ни да гнием в пустота още половин век, но и тогава едва ли колективният Апостол ще се състои. Едва ли духът на дякон Игнатий отново ще снизходи у нас. Късно ще осъзнаем, че сме несъзнателни люде, късно ще бъде за задружното ни вайкане, за масовите ни молбите за помилване, за горещите ни молитви и горки плачове.
Днес пред твоя изпитателен поглед можем само да сведем глави и с прехапани устни да ти отроним:
„Възвиси ни в себе си, брате Лъвский, дай ни сили да се извисим
до теб, брате светлий, брате мили!“
Амин.
Bulgarian