Образователната ни система не работи за никого

Фокусът е към запаметяване, а не прилагане в реални казуси

Министерството на образованието и науката трябва да заяви, че образованието е „ключов национален приоритет“ и да състави подробна пътна карта за неговото развитие с ясни промени, как и за колко време ще бъдат постигнати, кой ще е отговорен, „за да не е постоянна какафония какво трябва да се променя“. Изготвянето на визия за развитието на образователната система не трябва да бъде за краткосрочни мерки и може да бъде сравнително лесно постигнато, ако се опре на експертиза от страната и чужбина и опита на чужди системи. Това коментира Траян Траянов, изпълнителен директор „Заедно в час“, в ефира на предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.

„Българските учители в мнозинството си са уморени и фрустрирани от промени на парче. Ако дадеш ясна пътна карта какво ще се случва, как ще се промени макрорамката, стимулите, дадеш възможност на хората да кажат съображенията си, имаш диалог с тях и след това им дадеш много ясен хоризонт какви промени ще се случват, кога и каква подкрепа ще получат, промените са възможни. Много образователни системи правят радикални промени и се преобразуват – просто не става с малки кръпки.“

Макар да разбират проблемите, често администрациите в МОН погрешно влизат в режим на реагиране на създала се ситуация и излизат с недообмислени идеи, смята Траянов.

Учебните програми са „един остарял и политически документ“, който е компромис на гледните точки на най-различни заинтересовани страни, каза Траянов. „Всеки има някакъв възглед какво трябва да се преподава и резултатът е тази учебна програма, която е абсолютно неадекватна на нуждите на съвремието.“ Промените трябва да бъдат правени от експерти, за продължителен период от време, така че да не зависят от моментното управление или настроения в страната, добави той.

Резултатите от матурите тази година са лоши, като това е част от продължаващ тренд, каза Траянов.

„Нашата образователна система не работи нито за най-мотивираните ученици, нито за тези, които растат в лишения или неподкрепяща среда“, смята гостът.

Траянов даде за пример споделеното от ученичката, показала най-висок резултат на матурата по БЕЛ тази година – че от години ходи на извънкласни уроци и че се е опасявала да изрази собствено мнение на матурата, за да не получи по-ниска оценка.

„В този смисъл системата не работи за ученици като нея, които имат мотивация да учат, да се развиват, не насърчава оригиналност, а в бъдещия пазар на труда нерутинни умения като креативност, оригиналност, иновативност са много ключови“, добави той.

Има две почти паралелни образователни системи в страната, каза Траянов. Едната е на профилираните училища, където се учи интензивно по профила, докато учениците в останалите заведения отпадат преди гимназията или попадат в общообразователно или професионално училище.

 „Образователната ни система на практика се проваля в това да подготвя учениците да водят съзидателен живот, да бъдат активни граждани и да се включат в икономиката на бъдещето.“

Според изследването PISA средният български ученик изостава над две години в развитието на ключови когнитивни умения спрямо връстниците си в Европа, като 47% от 15-годишните в България не могат да приложат наученото към реални казуси. Това е заради фокуса към запаметяване на учебните програми и начина на преподаване, смята Траянов.

По думите на Траянов качественото образование не е функция на това дали училището е частно, или държавно, то е функция на това как са построени стимулите и кои са хората, които работят там.

През последните десет години образователната система е преминала от недостиг към свръхпредлагане на учители по повечето предмети. Това обаче не променя драстично демографския профил на учителите, като средната възраст остава 54 години.