Въпреки че в общуването често се чуват поздрави като Здравей, Радка!, Здравей, Калинка!, те са неправилни, защото в тях не е използвана звателната форма на съществителните собствени имена. Причината за това явление е изчезването на падежите в историята на българския език и ограничаването в употребата на падежни остатъци днес. Точно затова е добре да се знае кога е уместно и възможно да се използват звателни форми на съществителни имена от женски род, ед.ч.
1. Съществителните имена от ж.р., завършващи на -а, -я (без имената с наставка -ка, -ица), образуват звателна форма с окончание -о, -ьо, -йо: Елена – Елено, Мария – Марийо; госпожа – госпожо, мама – мамо; леля – лельо; история – историйо. Изключение правят: Катя – Кате, Надя – Наде. Форми като Марийо, Елено не се предпочитат в книжовния език и се приемат за груби. Вместо тях и в обръщения се използва основната форма: Мария, Елена.
2. Съществителните имена от ж.р., завършващи на -ка, -ичка, -ица, образуват звателна форма на -е: Радка – Радке; сърничка – сърничке; гълъбица – гълъбице. И при това правило има изключения: майка – майко, учителка – учителко.
3. Съществителното име госпожа при обръщение, когато е придружено от названия за длъжности, титли, звания, собствени имена, се употребява в звателната си форма: Госпожо Директор (за разлика от Господин Директор).
4. Съществителните нарицателни и съществителните собствени имена от ж.р. ед.ч., завършващи на съгласна, нямат звателна форма (пролет, радост).
Добре е да познаваме и употребяваме при общуване звателните форми: Радке, Калинке, мамо, госпожо и т.н.
Автор: Симеон Стефанов
в. „Аз-буки“, бр. 19, 11. – 17. V. 2023 г.
Bulgarian
Ако,това е изведено като правило ,да!
Аз имам обаче друго мнение и ще дам следния пример: в някои обществени среди ми се е случвало
да установявам делови отношения с мъже на възраст и с достатъчно респектиращи титли и ранг,които са
са ме подтиквали да минем на малки имена,но аз имайки предвид възрастовата разлика и авторитета на
такива люде не можах да накарам езика ми да се обърне да изговори- Иване,Петре,Асене,като и те не ме
нарекоха никога Снеже,Снежке,а например „какво ще каже Снежана“ или“ Снежана,какво мислиш по -този
въпрос“ или съм получавала поздравителна картичка „Снежана,приемете моите благопожелания…“
Аз,също се обръщах към тях на малкото им цяло име,а не умалителното и свойско обпъщение- Иване,
Петре,Камене- напротив, в обръщението Камен,Петър,Иван хем има елемент на допустима близост ,хем
се запазва достопочитанието към съответното лице.Бях на посещение отдавна в г.Вильнюс у едни
литовци ,бях 18 годишна и ми направи впечатление как млада жена се обърна към свекърва си “ мама,Вы будете пить чай “ ,по късно попитах защо се обръща на вие към свекървата при положение,че живеят заедно
повече от 10 години? Отговори ми,че това е останало от руската аристокрация по френски маниер на въз питание и общуване! Това ми се е запечатало и не само,у мен винаги има респект и уважение към хората и
някак свойските обръщения не са ми по вкуса!
Това не са умалителни или свойски обръщения, а звателен падеж – един от четирите продуктивни падежа в съвременния български език, останали от старобългарския. Мой уважаван преподавател в университета, професор по синтаксис, ни разказваше случка, как преподавателка се обръщала към него, без да използва звателната форма, но той не ѝ отговарял умишлено, докато накрая не се пречупила и не го назовала правилно. В използването на звателен падеж си има и чар, показва и богатството на езика. Така че аз напълно подкрепям използването на звателен падеж за имената, които го позволяват. Особено дразни неизползването на звателните форми в различни телевизионни формати, където искат скъсяване на дистанцията, но употребяват неутралните форми. Това ми прилича на общуването на развален руски език, когато се използват форми за именителен падеж, тоест без окончание, защото не са сигурни за правилното окончание на съответния падеж.