Госпожо, аз “сокче” ли съм?
Или колко са важни думите, с които говорим за децата…
Тази история започва преди повече от 10 години някъде в едно малко местно училище. Работих като ресурсен учител. Бяха ми поверени 10 прекрасни деца, чието обучение трябваше да подкрепям…
До ден днешен помня думите на една 12-годишна госпожица, която връхлетя през голямото междучасие в кабинета ми разплакана и хлипащо ме попита: “Госпожо, аз “сокче” ли съм. Всички ми казват “сокче”! Ама не разбирам защо така?- разрида се тя и се гушна в мен…
Всъщност, всички й казваха “сопче” и под това всички не визирам само децата…
Абревиатурата СОП (специални образователни потребности) е въведена, за да улесни общуването в професионалните среди. Тя има тежест в научен и в образователен контекст. Когато, обаче навлезе в ежедневното общуване… Става страшно. И болно. И някак си некоректно!
От тогава изминаха толкова много години, опити за реформи, въведоха се иновации в образованието и терапията на децата със специални потребности. Промени ли се обаче най- важното? Зачитането и приемането на различията в обществото. Променихме ли езика, с който говорим за децата или пред тях…
Колко от вас имат някакви хронични, автоимунни или други здравословни състояния… Към колко от вас хората се обръщат с диагнозата ви? Как бихте реагирали, ако го направят?
Тези дни се пише много за тормоза сред децата. Търсят се решения. И все чакаме някой друг да направи нещо значимо– държавата да въведе реформи, обучения, други някакви драстични мерки. Искаме учителите да си свършат работата, психолозите и социалните работници да си свършат работата. Родителите да си възпитат децата! Ама, разбира се – те винаги родителите са виновни (сякаш така по презумпция!?!).
И докато чакаме другите да направят нещо велико, ми хрумва да ви попитам: можете ли от днес вие да направите нещо малко, което ще доведе до голяма промяна. Като промяната в пърхане на крилете на пеперудата, която може да доведе до промени в другия край на планетата… Това малко нещо е да изключите думата “сопче”, “сопаджийче”, “сопаджия”, “соп-а” и всичките й производни от речника си… И да ги замените с по- щадящи, по- уважителни и по- приемащи думи, като например: “ДЕЦАТА”, “ДЕТЕТО”, “СПЕЦИАЛНОТО ДЕТЕ”, “ИМЕТО НА ДЕТЕТО”. Със сигурност ще намерите и много други подходящи думи.
„Разликата между „почти правилната дума“ и „правилната дума“ е като разликата между светулката и светкавицата” е казал Марк Твен. Всички ние, всеки ден, във всяка една секунда правим избора дали да създаваме буря или светлина във вътрешния свят на децата. Промяната зависи от нас.
Автор на текста: Виргиния Василева – психотерапевт и детски психолог във Фондация Карин дом.
Bulgarian