Подобно на някой и някого, употребата на „който“ и „когото“ също е не по-рядко обект на грешки, допускани в писмената и устната реч. И докато при неформално общуване в устна форма е една идея по-приемливо да допуснем грешката да заменим „който“ с „когото“, в писмената реч това е груба грешка. Интересен е въпросът защо се допуска подобна грешка, след като двете местоимения се различават съществено както по употребата си, така и в отношението си към съотносителната дума от главното изречение, с която се съгласуват по род и число.
Който и когото – какво знаем за тях?
Който и когото са относителни местоимения, чиято основна употреба е определено-свързаната. Ролята им е да заместват име или именен израз от главното изречение частично или цялостно. „Който“ е форма за именителен падеж (за подлог), а „когото“ е за винителен падеж (за пряко допълнение). Именно това уточнение ни помага да дадем отговор на въпроса коя от двете форми да изберем – „който“ и „когото“. Ето кога се пише всяка от тях и как да запомните и да прилагате на практика правилото, за да минимизирате риска от грешки до минимум.
„Който“ и „когото“ – ето кога се пише всяка форма
За избора на форма се водим от ролята на „който“ и „когото“ в изречението и по-точно каква дума заместваме с тях. Ако заместваме съществително име в м.р., което трябва да бъде подлог в подчиненото изречение, правилото гласи, че използваме формата „който“. Ако съществителното име, което заместваме, не играе ролята на подлог в подчиненото изречението, а изпълнява друга синтактична функция – пряко или непряко допълнение, съгласувано определение и т.н., то пишем „когото“.
За да изберете правилната форма между „който“ и „когото“ следва да знаете дали заместваната дума е подлог, тоест нужни са ви знания и умения за определяне на подлога и разграничаването му от допълненията, определенията и прочие. Допускаме обаче, че определението що е то пряко допълнение например е останало там, където сте го изучили в училище, или просто не си спомняте, че се нарича така, макар да го използвате безпогрешно. Ето защо ще онагледим правилата с примери, убедени, че това ще улесни както разбирането на правилото, така и прилагането му на практика и ще допускате по-малко грешки.
Поздравих човека, който почиства улиците.
В случая правилната форма е „който“, тъй като замества съществителното име „човека“, което е подлог в подчиненото изречение, тоест извършителят на действието е, именно той, този човек почиства улиците, а както си спомняме вършителят на действието наричаме подлог. Ето защо избираме „който“ пред „когото“ и това е правилната форма при този пример.
Срещнах човека, когото всички отбягваха.
При този пример правилната форма е „когото“ и обяснението е изключително елементарно – отново се замества съществителното „човека“, но този път този човек не върши нищо, не е подлог, не е той извършителят на действието, не той отбягва хората, него го отбягват. Именно поради това, че не е подлог, избираме като правилна формата „когото“.
Може лесно да проверите подлог ли е, или не е дадено съществително име, като пробвате да го заместите с „той“ и „него“. Ако може да се замести с „той“ е подлог. Поздравих човека. Той метеше улиците. Можем да заместим „който“ с „той“, поради което правилната форма е именно „който“. По отношение на другия пример можем да заместим „когото“ с „него“, но не можем да го заместим с „той“. Срещнах човека. Него всички отбягваха. Не можем да кажем Той всички отбягваха, нали така? Щом не можем да заместим с „той“, но можем да заместим с „него“, то правилната форма е „когото“.
Вярваме, че примерите са отговорили на въпросите ви и са премахнали всяко съмнение у вас относно „който“ и „когото“ и кога се пише всяка от двете форми.
Източник: Actualno.com
Bulgarian