В пощата на Грамотен.бг получихме писмо с молба за пояснение на това, какви са смисловите разлики между „изхождам“ и изхождам се“, както и „извинявам“, и извинявам се“.
Ето и нашето пояснение:
Основната разлика е, че „извинявам се“ и „изхождам се“ не могат да имат пряко допълнение (напр. „Извиних се за закъснението“), докато „извинявам“ и „изхождам“ (третият омоним в речника на Институт за български език със значение, сходно на „изхождам се“) имат пряко допълнение (напр. „Извинете ме“).
ИЗВИНЯ̀ВАМ СЕ несв.; извиня̀ се св., непрех. Искам извинение, моля за извинение. Госпожа Лозева се извини, като казваше, че човек всякога може да сбърка. От дете не обичам да се извинявам, когато се чувствувам права. Държа да ви се извиня по-скоро за една моя постъпка, която вие навярно сте счели за невежливост. Той нарочно остана след работното време, та при сгоден случай да се извини на управителя за вчерашното си грубо държание. – Всъщност аз реших да набера тия череши за него… Много се извинявам, но ми се иска да го посрещнем с нещо. Съжалявайки за мигновеното си злорадство, което го разсея, секретарят прочете стенограмата. Борис му посочи сухо две грешки. – Извинявам се!… Простете!… – жалко измънка секретарят.
ИЗХÒЖДАМ СЕ несв.; изхòдя се св., непрех. За човек или животно – ходя докрай по голяма нужда или по малка нужда. Имал си старецът едно куче и добре го гледал, но то всяка сутрин се изхождало на прага му. Нашите свине са така свикнали, че не се изхождат в боксовете. Трябваше да даде урина за изследване, но не можа да се изходи.
Bulgarian
Правилно ли е да кажем: Извинявам се за закъснението!
Как е правилно: Извинете или Извинявайте!
Правилно е дакажем „Извинете ме “ , а не „извинявам се“ . Няма как сам да се извиниш !!!
Няма проблем да го кажете. Напълно е вярно да се извиниш на някого. Ако някой твърди, че е неправилно, очевидно не е запознат.
Моля да ме извините за закъснението.
Правилно – *моля за извинение!“ „Извинете“ е в заповедна форма. Няма как да искаш извинение и в същото време да „заповядваш“.
Това е Ваше мнение. Езиково „извинете”, „простете”, „приемете” и т.н. са правилни и логични и се използват. Това, че предпочитате нещо и си имате свое обяснение, не значи, че другото е грешно.
Извинявам някого и аз се извинявам.
Има ли разлика?
Човек не може сам себе си да извини. Редно е да помоли да бъде извинен.
Не стана дума за глагола ,,изхождам“.Например:
Споделям мнението си,като изхождам от фактите…..
Или: Изхождайки от прочетеното до сега,…мисля че имате право.
Правилно ли са съставени изреченията,в зависимост от смисъла на глагола?
Да, съвсем правилно допълнение към статията.
Правилно е да се каже “ Извинете за закъснението ми“ или „извинявай“ не и „извинявам се“, защото това „се“ го използваме върху себе си.
Пример: къпя се, обличам се, храня се… и др. така по този начин ние, когато казваме „извинявам се“ се извиняваме на себе си. За това винаги казвам “ извинете“ 🙂
Не е правилно „Извинете ме или извинете“, защото това е заповедна форма. Правилно е „Моля за извинение или моля да бъда извинен/а“
Според правилата на последния правописен речник няма запетая между това и какви в изречението „В пощата на Грамотен.бг получихме писмо с молба за пояснение на това, какви са смисловите разлики между „изхождам“ и изхождам се“, както и „извинявам“, и извинявам се“.
„Изхождам „или „изхождам се“ са много различни неща !!! Изхождам от тази гледна точка , но се изхождам на определени за това места !!!
Извиненията могат да бъдат представени в няколко форми.
1. Налагане на извинение – „извинете ме“ (еквивалент на простото „опс“).
2. Искане на извинение – „бихте ли ме извинили“, „моля за извинение“.
3. Обявяване на извинение – „извинявам се“, „поднасям извинения“.
Това последното е когато се декларират извинения, без конкретен адресант.
Глаголът „извинявам“, в неговата страдателна форма, е от малкото глаголи, които могат да бъдат и със „се“, и със „си“, тъй като искам извинение и упражнявам извинение имат своите кратки представяния. Примерно „извинявам си отсъствията по математика“. Реално „извинявам си“ е същинската страдателна форма на глагола, а „извинявам се“, макар да изглежда страдателна, е практически деятелна.
Объркването на повечето хора идва от това, че в българската граматика няма ясни правила кога на страдателен глагол се следва от „се“ и кога от „си“. Примери: „реша се“, но „измислям си“, „страхувам се“, но „спомням си“, „надявам се“, но „мечтая си“…
Процесите в българския и руския са протичали различно, но руският език е повлиял на българския в значителна сепен в последното столетие.
Процесите в нашия език са в посока на индивидуализма. Беше време, когато а-ха да стане практика „извинете ме“, но си остана по-егоистичното „извинете/извинявай“. Това, според мисленето на казващите го, показва наличие на съжаление, но повече в смисъла на „моите съболезнования“, където не присъства участие на казващия в събитието. „Извинете“ е нещо като „Абе, не исках така да стане, ама кой не греши, нали разбираш“.:) В този смисъл е и „извинявам се“.
От 1972 г. изучавам с желание нашия език и открих, че използваме само толкова значения, колкото са ни нужни. Например казваме простосмъртен, но не словообразуваме и не стигаме до естествени производни като простосмъртие, например. Същата практичност наблюдаваме повсеместно. И ако по законите на логиката ни се струва някоя форма допустима като словообразуване, то езиковата практика не се съобразява с този наш начин на мислене.
Колкото дали нещо е правилно или не е, това е огромна вреда в мисленето. Няма закон, който да задължава някого да се изразява на майчиния си език както друг иска.