„Неправилно е да се каже „На сто процента“, а се казва „Работата е свършена 100 процента или стопроцентово„“, сподели за „Хоризонт“ проф. Владко Мурдаров, български езиковед и преводач.
„Това е един от изразите, който стана много модерен и който не се използва правилно.
Друг такъв израз е – „в пъти повече“. Това е също погрешно и е по-добре за казваме – „многократно“ вместо това – „в пъти повече“.
Другият израз – „приято прекарване“ или „приятно изкарване„? По-добре е да се каже – „Приятно прекарване“. Това означава, че по-дълго време пожелаваме на някого да се чувства добре – Прятно прекарване е правилното.
По другия казус – правилното е „На кого да кажа или предам“, а не „На кой да кажа? Същото важи за някой и за никой. И там се казва – Няма да казваш на никого- това е правилното. Както и – „Мъжът, когото познавам добре“.
По отношение – „да влезне“ – „да излезне“ – това дойде от диалектите. Влазям, излазям, всичко това не трябва да се употребява.
Правилното е „да вляза“ – „да изляза“.
Думи като „сглобка“ и „не-коалиция“ са уродливи думи. Надявам се да спрем да използваме тези думи, каза още за „Хоризонт“ проф. Владко Мурдаров.
По думите му речта ни е се напълнила все повече с клишета.
Дума като „входирам“ също не се използва правилно. Въведоха го юристите и вече всички хора „входират“, каза езиковедът.
Bulgarian
1. В техническата литература думата „сглобка“ се използва много чести – „ковашко-пресова сглобка“ напр., цели раздели има „видове сглобки“ и т.н.
2. МОЛЯ проф. Владко Мурдаров да обърне внимание на „извинявам се“ и „извинявайте“, „извинете“. Струва ми се, че смисловите разлики между „изхождам (от)“ и „изхождам се“ биха помогнали на мнозина, които използват „извинявам се“.
3. Моля за уточнение: „Има ли НЯКОЙ?“ или „Има ли НЯКОГО?“.
Благодаря!
Има ли НЯКОЙ в стаята? Това е правилното според мен.
„Има ли някого?“ е правилно.
„Мъжа ми го няма в стаята.“
Изразите с „има/няма“ са безподложни, затова се използва формата с кратък член.
Каквооо?
„Има ли някой?“ е правилно?
Ако се съкрати:
„Има ли някого, на когото да предам пратката?“, то тогава би могло да се използва.
В тези случаи правилността на въпроса се отнася дали е към подлог или допълнение.
„Някого, на когото“ не е правилно, тъй като „Някого“-то трябва да е подлог („Някой“, а „на когото“ ще се отнася за допълнението. С други думи, би следвало да е „Някой на когото“.
„Някой“ се използва за подлог, а „някого“ се използва за допълнение – за/на/при някого. „Има ли някой?“ е правилното, защото този „някой“ е подлогът в изречението
Нито „Има ли някого?“ е правилно, нито „Мъжа ми го няма…“ се пише с непълен член, понеже „Някого“ се отнася за подлога в изречението, а при „Мъжа ми го няма“ „мъжа“ е подлог и би следвало да се членува с пълен член. С други думи: „Мъжът ми го няма в стаята“ е правилното изречение.
Мъжа ми го няма е правилното!
Като чуя „Има ли някого“ ми иде да извадя… химикалката и да стрелям…
Ами стреляйте! Това са правила, това че на Вас не Ви харесват не ги прави невалидни.
Ами не стреляйте,защото глаголите ИМА/НЯМА изискват допълнение след себе си и имената от м. р, се членуват с кратък член!
Има ли НЯКОЙ! Защото той е подлог и извършва действието. Виждам НЯКОГО! Защото аз извършваме действието. Няма и един филм, преведен на български правилно. Сякаш преводи и озвучаване се правят от деца в отделенията… Какво причиняват на езика ни неграмотниците, поставени на грешното място…
3. Някой
Правилно : НА КОЙ ДА КАЖА.
ИМА ЛИ НЯКОЙ?
Току що обясниха,че е правилно,,На КОГО да кажа…
грешка , правилното е „На кого да кажа ?“
,,На кого,“ а не ,,На кой“
Не е правилно. Обектът е във винителен падеж. Трябва “ на кого“!
Има ли предлог е “ НА КОГО“ .Отворете я тази граматика!
Правилното е “ има ли някого“.
“Има ли някого “ не е правилно , “има ли някой “ е правилно !
Когато изпълнява служба на подлог, се използва формата някой.
Едва ли някой ще се престраши да погали подобен пес.
Марина очакваше някой най-сетне да откликне на нейната молба.
Когато изпълнява служба на пряко или непряко допълнение, се използва формата някого.
Може ли да обичаш някого, ако се страхуваш от него?
Когато отиваш на гости при някого, е добре да не си с празни ръце.
Има ли някого? Няма никого. Няма го. Него го няма. Има ли те теб в списъка? А не: Има ли ти в списъка?
„Това е един от изразите, който стана много модерен и който не се използва правилно.“ 😀
Това е един от тези, които не знаят какво приказват.
Напротив, правилно го е отбелязал. Изразът „на 100 процента“ започна да се налага благодарение на бългалския футбол през 90-те, когато във всички футболни репортажи имаше вмъкнато по някое изказване, как еди-кой си се раздал на 100 процента на терена. Преди това хората не казваха „на 100/50 и т.н. процента“.
На кого да кажа? Е ПРАВИЛНОТО, а не на ,,Кой да кажа?“
Също така: Има ли някого?, а не ,,Има ли някой?“
Наистина се надявам да се шегувате….и в двата израза е „кого“:
Има ли някого?
На кого да кажа?
Повече дразнят чуждиците изхвърлящи много красиви български думи. Правят езика ни да изглежда глупав и недоносен – сякаш си нямаме думи.
Особено много ме дразни „случва се“!
Вече всичко взе да се случва, а не да се проведе, направи или изгради.
Да, това също много ме дразни.
Случването предполага случайност. Един концерт, една изложба се провеждат, което е организирано и волево действие.
За много нови явления нашият език наистина си няма свои думи.
Има ли НЯКОЙ в стаята? => Има ли той в стаята?
Има ли го (него) в стаята?
Има ли някого в стаята?
Него има ли го в стаята?
___
На НЯКОЙ да кажа. => На той да кажа.
Да му кажа. Нему, да му кажа. Казвам му.
но вече не се използва дателен падеж и се пише с винителен
На него да му кажа.
Някой е неопределена форма. Имали го него? – вече се касае за определено лице. И не извращавайте българския език! ‘Има ли НЯКОГО’ – пълен абсурд!!!
Много интересен материал за правоговора, но написан с непростимо много правописни грешки. Как може?!
защо изпускаме , вместо на кого, да казваме кому
Да, и аз това се чудя! Защо не използваме „кому“ и производните му?
И вечният въпрос: знам или зная. И да не се оправдаваме с дублетни форми. Според мен „зная“ е правилното. Аз зная, ти знаеш и т. н. А „аз знам“ някак си води до „ти знамеш“
Много са ми „любими“ и следните глаголи, употребявани много често от родни политически лидери в неравилни форми: учимЕ, работимЕ, правимЕ, говоримЕ, продължимЕ и т.н.
“Е”- кане в глаголи мн. ч., първо лице е в речи на политиците.
Думата прекарване има и друг смисъл. Никога не пожелавам на някой да се прекара или да го прекарат..
Е, това е елементарно мислене! Любопитно ми е да зная какво правите с чук
Забелязали ли сте, че почти по всички ТВ-канали поднасящите прогнозата за времето все по-често използват неправилния израз „КАКВО ВРЕМЕ НИ ОЧАКВА“, сякаш метеовремето в следващите дни стои някъде по оста на астрономическото и „ни очаква“ … макар да изглеждат здравомислещи и достатъчно добре да разбират, че съобщават прогноза за това, което НИЕ ТРЯБВА ДА ОЧАКВАМЕ!
Според мен Ники Кънчев въведе „кой“ , вместо „кого“ преди много години. Когато беше водещ на „Стани богат“ във всяко предаване питаше гостите си: “ С кой сте в шоуто?“. По телевизията масово журналистите говорят неправилно, а би трябвало точно те да имат най-чистият български език. Но и учителите вече се поддадоха на тази „мода“ – позволяват си да говорят диалектно и изключително неправилно – напр. на думата гатанка учителката на моето дете слага ударението на второто А, на думата поднос – на първото О, казва : “ ще ходиме; ще пееме; ще видиме; напреде; назаде“ и т.н.
Много ме дразни и следното: “ Тя дойде със сестра ѝ.“ С чия сестра? Нали със своята! Значи: „Тя дойде със сестра си.“!!! „Той ще ходи при баба му.“ При чия баба? Нали при своята! Тогава: „Той ще ходи при баба си.“!!!
А софиянци така и не се научиха, че думата грах е в м.р.! Дори напоследък чувам, че „днес е голяма студ“!
Българският език загива. Това е тъжната истина.
Моля, моля, в София никой не казва: „Днес е голямА студ.“ Вероятно сте чули това несъответствие между родовете на думите от хора, които не са софиянци или не говорят добре български език. И ние в София се чудим, защо придошлите сменят името на „Подуяне с ПодуЕне“ или на „Волуяк с ВолуЕк“, но….
Същото като вас исках да напиша и аз. Защо никой редактор не обясни на Ники Кънчев грешките, предстои да води отново по ТВ и да ни натрапва неправилен говор. Той е завършил висше образование в Москва. Може това да е причина. Също така какво е това преводачи да не знаят български. „Дошъл с жена му и децата му… С Гугл ли превеждат?
Благодаря! :)) Искрено се смях на примерите Ви!
А какво да кажем за “ стартирам“. Вече нищо не започва, всичко стартира!
А някому прави ли впечатление тоталното невежество, царящо в журналистическо – новинарската гилдия по отношение на числителните бройни имена и тяхното съгласуване по род и число? – „двеста тридесет и един хиляди лева бяха отпуснати за изграждането на еди-какво си“. Пълен абсурд и безхаберие. За употребата на пълния член пък изобщо да не говорим – „На срещата при президентът, бяха обсъдени важни детайли от еди-какво си“.
ТИРАНИЯТА на този човек продължава и след пенсионирането му. Защо не си остана с мобифона, а има смартфон? Защото времето променя нещата. Основанието на Владко е: „Така решихме“. Всичките му интервюта са аксиоматични – каквото той казва не се нуждае от доказателства.
От думите става ясно, че не иска да приеме промените. А те обединени в едно кратко изречение: Вече има нов народ!
С нови ценности, с ново мислене, с нежелание някой да налага неестествени правила.
Българският език принадлежи на около 9 000 000 българи, а не на около 200 филолога, които се опияняват от възможността да налагат капризите си като официални правила. И назовават това „принос в науката“.
Интервютата на мурдаров са най-добрата илюстрация на ефекта Дънинг-Крюгер.
Много негативен стана този коментар, нали? Ама може ли да има хубав коментар за турското робство?
А да сте чували за книжовна норма някога?! Не може кой както си иска да пише и да говори, мивсйки с без грамотността си върху българския книжовен език, че и да пропагандира „модерност“. Учете български език, достатъчно се „модернизирахме“- анархия в образованието, науката, никакво критично мислене.
Как е правилно: оттук нататък или оттук насетне?
КоЙ или коГО се решава чрез заместване:
* ако се замества с ТОЙ, поставяш форма с -Й (кой, някой, никой и т.н.; в мн.число – -И );
*ако се замества с НЕГО, слагаш форма с -ГО (коГО, някоГО, никоГО и т.н.).
На (неГО) да кажа. На (той) да кажа. Как се замества? С неГО.
>>> На неГО да кажа.
Същото е с членуването при м.род :
* замества се с ТОЙ, членува се с пълен член (-ЪТ/-ЯТ);
* замества се с НЕГО – членува се с кратък член (-А/-Я).
ЧовекЪТ е последниЯТ на опашката.
(ТОЙ) е (ТОЙ) >>> пълен член и в двата случая.
ЧовекЪТ попита последниЯ на опаtката.
(ТОЙ) попита (НЕГО)
По принцип неграмотниците в БГ се чувстват длъжни да се борят за отмяна на книжовни норми.
И се започва една „борба“ , ум да ти зайде 🙂
По данни на МОН средниЯТ (ТОЙ) резултат на матурата по български език и литература през август 2023г. е СЛАБ (2).
И никоЙ (ТОЙ) не се възмути, но данните от PISA възмутиха всекиГО (неГО).
Специално го попитаха Мурдаров, само от тук нататък е правилно защото тук е място и върви с подобен израз. Много е дразнещо това насетне означаващо на после. Живея на изток от София и такъв диалект нямаме. В училище са ме учили, че сетне е просторечие.
„Думи като „сглобка“ и „не-коалиция“ са уродливи думи. “
Няма уродливи думи, има закостенели представи. Езикът е нещо, което се развива с времето и неговите предизвикателства.
Когато се отрича дадена дума/и е добре да се даде алтернатива – коя дума да се използва вместо тези – съвместно управление на две политически формации с големи различия по между си в името на защитата националните интереси.
А как Ви звучи: „Тя го усмихна. Той я влюби.“
И според мен злоупотребата с глагола СЛУЧВА СЕ е атестат за ниска езикова култура. Да, СЛУЧВАТ СЕ само случайностите. Подготвяните събития се провеждат.И само пагагалите повтарят всяка глупост. Уви ,и журналистите ни.
А подмяната на „л“ с „уъ“?
сЛънце, но сУЪна. Дори не знам как да го изпиша. А вече така се говори в национален ефир.
Много тъжно
Съгласна съм с Вас. И на мен това много ми пречи. Масово по радиото и телевизията се говори на „уъ“, че и в моето обкръжение. Чудя се защо е тоУкова сУожно да се коригира този дефект в говора. Живеем в България, а не в БъУгария. Една част от нас говорим на български език, а другата на бъУгарски език. Чудя се дали логопед би могъл да помогне или си трябва Уогопед.
Мен ме дразни, като видя следния надпис – “ Случаен превоз“. Според мен това е грешно. Няма случаен превоз, след като са го предвидили и организирали. Той е извънреден, защото не се вмества в разписанието, т.е. извън реда е.
Има ли някой?
На кого да кажа?
Кому е нужен този спор?
🙂
Що се отнася до водещи – г-н Дремджиев, който много уважвам, адски ме дразни като каже „НовиЯТ български университет“. (Това му е системна грешка и май единствената.)
Името на университета е „Нов български университет“ и отдавна вече не е нов, за да се използва „новиЯТ“, като че ли току що е създаден.
В последно време все по-често се употребява думата понататъкА и то от водещи в телевизията. Разбирам, че израза е разговорен, но не трябва ли по телевизията да се говори на книжовен език, а не както говорим помежду се.