Ковид кризата и съвременните глобални изпитания доказаха за пореден път ролята на близкия семеен кръг в живота на всеки човек. Как са наричали своите роднини нашите далечни предци?
В старобългарски двете основни думи са: ближика и ѫжика. В корена им се открива идеята за близост и за свързаност като с въже, на старобългарски ѫже. И двете думи имат окончание, типично за ж. р., както в съдия, войвода, но са от мъжки род и обобщено назовават близки хора от двата пола. За нашия народ родственикът е този, за когото те боли сърцето, когото обичаш. Така се поражда събирателното срьдоболя – от срьдьце ‘сърце’ и болти ‘болея, милея’. То назовава и родителите, и близките. Сложната дума принадлежи към най-стария езиков пласт. В днешните наши диалекти сърдобол и сърцебол назовават ценните качества милосърдие и състрадание.
Други думи са производни от корена род-, който обединява названия за общ произход и обвързаност в рода и семейството: рождакъ – рождаци, рождака (форма за ж. род или събирателна), събирателното рождениѥ, а така също съродьникъ, съродьница. Интересен факт е, че съвременната дума роднина се появява сравнително късно в писмените паметници от XVII в. насетне, особено в дамаскините. В старите текстове тя е в единствено число и обозначава обобщено рода и роднините, но може да се отнесе към конкретен сродник и да се членува – роднината.
Родовият кръг е свещен за българина от векове и е опора на неговата идентичност. Затова народът мъдро казва: род рода не храни, но тежко му който го няма. В съвременния български език са се запазили названията роднина, родственик, сродник, както и ближен, което освен ‘близък роднина’ означава и ‘всеки човек’ в християнските текстове.
Автор: Марияна Цибранска-Костова – професор в Института за български език
Bulgarian