Кои са най-известните дублетни форми в българския език?

Думата “дублет” е от френски произход. В езикознанието “дублет” означава всяка от двете (или повече) разновидности на дадена езикова единица  В следващите редове ще представим някои от най-известните дублетни форми, т.е. такива, които са приети от книжовната норма в своите два варианта. В някои случаи едната форма е препоръчителна, което не означава, че другата е грешна.

* вземам и взимам

Между 2002 и 2023 г. за правилен беше прием само вариантът “вземам”. С излизането на Официален правописен речник на българския език, 2012 г. формата “взимам” беше възстановена като дублетна. Препоръчителна е употребата на “вземам”. 

* воин и войн

Препоръчителна е употребата на „воин“.

* всеослушание и всеуслушание

* възпоминание и възпоменание

Препоръчителна е употребата на „възпоминание“.

* граматичен и граматически * дезинфектирам и дезинфекцирам * един и същ и един и същи

* единайсет и единадесет

Препоръчителна е употребата на „единайсет“.

* заинтересован и заинтересуван

Препоръчителна е употребата на „заинтересован“.

* знам и зная

* зрелост и зрялост

* колена и колене

* крила и криле

* мен и мене

* теб и тебе

* невеста и невяста

Формата за мн.ч. е само невести.

* няколкомесечен и неколкомесечен

Препоръчителна е употребата на няколкомесечен.

* обеци и обици

Двете форми са дублетни и могат да се употребяват равностойно в книжовната реч.

* обед и обяд

Ударението на “обед” пада на първата сричка, а на “обяд” – на втората.

* пеш и пеша

* повествувание и повествование

Препоръчителна е обаче употребата на „повествувание“.

* пръв и първи

* рамена и рамене

* реторика и риторика

Двете форми са дублетни и могат да се употребяват равностойно в книжовната реч. Думата има гръцки (ρητορική) и латински корени (rhetorica).

* съществувание и съществование

Препоръчителна е употребата на „съществувание“.

* тук и тука

Препоръчителна е употребата на тук.

* тълкование и тълкувание

Препоръчителна е употребата на „тълкувание“.

* хазаин и хазяин

* черква и църква.

7 Replies to “Кои са най-известните дублетни форми в българския език?”

  1. При четене и говорене няма проблем, но при писане правилно ли е да използваме равностойно и двете форми. И редно ли е да санкционирам учениците ако използват при писане дублетни форми?

    1. Не създавайте погрешни внушения, моля. И двете думи имат еднакво значение. Просто думата „църква“ е с две значения.

  2. Тъжно е, когато неграмотността побеждава правилата.
    ВоИн; мн.ч. войни;
    ВсеОслушание, т. нар. “отглаголно съществителни”, идва от “ослушвам се”, а не от уши или не знам от какво идва “услушанието”;
    ВъзпомЕнание, идва от помен, поменавам, няма дума поминание”;
    ЗаинтересУван, идва от интересУвам се, няма глагол интересовам се;
    Неколко??? Да не живеем всички в Шоплука??? Казва се нЯколко;
    ТълкУвание, идва от тълкувам, не знам да има глагол тълковам …, има прилагателно тълковен, но не и глагол;
    И т.н.
    Моля, пишещите речници на български език, да не променят правилата на прекрасния ни език и да го съобразяват с уличните му проявления. Че българският език е фонетичен, е факт, но това не означава, че трябва да въвеждаме дублетни форми за всяко диалектно и/или грешно произношение. И да, пише се единаДесет, чете се единайсет, но ако някой напише единайсет, бива оценен директно със сбора от цифрите.

    1. Весела Николова, от каква позиция пишете тези твърдения?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *