Ще те чакам в/на центъра

Замяната на предлог в с предлог на e неприемлива от гледна точка на българската книжовноезикова норма, но е често срещана на диалектно равнище (срв. в западните говори: Утивът на Влашку (Разградско); На Самокоф шо че праиш (Самоковско); Одих на Совийу (Брезнишко); Ке иде на градо (Благоевградско) и др.

Един по-особен случай на замяната на предлози в/на в разговорната реч в изрази от типа „отивам в/на центъра“, „чакам те в/на центъра“, „намирам се в/на центъра“ и под. обаче не може да се обясни с диалектно влияние, защото е нетипичен за големите български градове, но не и за по-малките селища, намиращи се в непосредствена близост до тях. Така например в София в подобни конструкции се употребява предлогът в, но в Самоков и Перник – на. В Бургас и Варна хората отиват „в центъра“, но в Несебър и Балчик – „на центъра“. Освен това той е единственият употребяван израз и в сравнително големи градове като В. Търново, Габрово, Севлиево, Ловеч и др., които обаче в сравнение със София, Варна или Бургас също са относително малки по площ и население.

Причината за това трябва да се търси в начина на организация на градското пространство в различните типове населени места. Характерно за по-малките селища е ориентирането им около един-единствен градски център – площад или главна улица. Обратно на това, при големите градове понятието градски център обхваща няколко площада и свързващите ги улици. Изразът „отивам в центъра“ в случая предполага навлизане във вътрешността на едно обширно пространство, каквото представлява центърът на големите градове, за да се достигне до някой от съставящите го компоненти, който реално е крайната цел на движението. Обратно на това, центровете на по-малките селища са напълно обозримо пространство, което се възприема като единно и неделимо на по-малки елементи цяло, върху което се намират обектите, евентуална цел на движението. Ето защо тук се предпочита предлог на, който в случая функционира като синоним на предлога върху.

в. „Аз Буки“ бр. 34, 20 – 26 август 2015 г.