Българската личноименна система се развива твърде динамично през последните две десетилетия, като в нея навлизат множество нови имена, а редица познати имена се осъвременяват било чрез употребата на по-модерно звучащи наставки, било чрез промяна в начина им на изписване. Ето защо все по-често се наблюдават тенденциозни отклонения от правописните норми при изписването на някои лични имена.
Едно от правилата на съвременния български правопис, което понякога се нарушава при изписването на личните имена, засяга употребата на буквата я. Според Официалния правописен речник на българския език (2012 г.) употребата на буква я в началото на думата и след гласен звук служи за отбелязване на звукосъчетанието [йа], напр. ягода, Ябланица, коя, паяк, Боян, Сия.
Все по-често обаче вместо с буква я отделни имена се изписват със съчетанието йя – особено в крайна позиция след гласен звук, напр. Майя, Айя, Кайя, Райя вместо Мая, Ая, Кая, Рая. Тези неправилни употреби, при които се вмъква ненужна буква й, понякога са породени от чуждоезиково влияние, както в случая с популярното и в Русия име Майя (в руския език името се пише по този начин). Постепенно по аналогия този правопис се пренася и върху други традиционни, а и по-нови и нетипични имена. Друг вариант на изписване на я, който също противоречи на съвременния български правопис и чиято употреба зачестява в последно време, е съчетанието йа: Айа, Вайа, Майа, Фрейа вместо Ая, Вая, Мая, Фрея. Подобно грешно изписване се среща не само в края на името в позиция след гласен звук. Макар и по-рядко, то се среща и в началото на името, напр. Йакоб вместо Якоб.
Aвтор: Мая Влахова-Ангелова
в. „Аз-буки“, бр. 33, 15 – 21 август 2019 г.
Bulgarian