Откриха Буда пеща на изпита по български език в ПУ, суверенът стана сувенир

Цял университет плаче над тазгодишните кандидатстудентски работи на мераклиите за висше. Печални резултати от изпита по български език в ПУ „Паисий Хилендарски“ потвърдиха това, което се видя и от средния резултат на матурата 3,93 – непознаване на основни норми и ниска езикова култура на випуск 2023, съобщи „Марица”.

От 957 явили се кандидати повече от половината – 55,4%, не успяват или пък едва стигат тройката. Скъсаните са 278, което прави 29,05 на сто. За първи път тази година проверяващите почти не са писали шестици. Отличен имат само 8 души и нито един не е с 6.00. Знания за добър 4 са показали 143-ма, което е 14,94 на сто. Най-масовата оценка е четворката – 287 кандидат-студенти имат толкова, това е почти 30 на сто. Няма нито една работа, в която да има поне една задача без грешка. А рекордьорите са с по 61 грешки в текст от 21 реда.

„Коментарите на излизане от приемния изпит бяха, че е по-лесен от матурата, но и той се оказа непреодолим за огромна част от кандидатите. Не е, защото са го подценили, а понеже нямат дори базови знания, категорична е доц. Теофана Гайдарова.

Кандидат-студентите масово са се препънали още в първата задача, която изисква да препишат текст, като отстранят правописните грешки. „Червеният химикал на проверяващите е повече от синия на кандидатите. Не е нужно дори да се коментира, фактите сами говорят“, казва доц. Гайдарова. Вместо думата отново в изпитните работи пише УДново,  правилното географско е поправено на геограВско. Палачите са станали палячи, а цитаделата – цитедрала.

 Не се познават думите. Пълна лексикална немощ. Речниковото богатство е сведено до минимум, обобщава председателят на изпитната комисия. И дава още примери. Метрополиите са станали митрополити и метрополиси, а суверенът – суеверен, суверин и дори сувенир. Блатистите острови са изписани като блатисТТи и балтисти.

 Текстът бе свързан с историята на Будапеща, но явно голяма част от явилите се на изпита не са чували за този град. Написали са името на унгарската столица по всевъзможни начини: Буда пеща, БудапеШТа, БудапеЩТа и Будапещ. Династията на хабсбургите пък са превърнали в династия на хабсбургерите. Всички тези грешки говорят, че няма познания не само по български език, а също по география и история, прави извод доц. Теофана Гайдарова. В срамните летописи на кандидатстудентските бисери тазгодишната кампания добавя и още един – „унервиситет“, което би трябвало да е университет.

 И втората задача не е изпълнена безгрешно от нито един кандидат-студент. В нея се искаше да се препише текст, като се отстранят пунктуационните грешки. Масово се пропускат затварящите запетаи в сложното съставно изречение. Тази година има нов куриоз – запетаята да се поставя в началото на реда, а не в края на горния. При пренасяне на думи пък тире се пише и на двата реда.

 Тази година проверяващите не са открили нито един текст, който може да бъде публикуван като отлична работа в университетския вестник, каквато е традицията във всяка приемна кампания. Кандидат-студентите трябваше да съставят текст в рамките на две страници на тема „Очакванията могат да убият и най-силния човек“.

 Убили са ги, обобщава доц. Теофана Гайдарова. Съчиненията издават, че кандидатите не мога да построят изречения и логически завършен текст. Всеки е направил опит да тълкува по свой начин заданието. Споменава се често страхът от разочарование. Притеснително е, че в много от текстовете е застъпена позицията да се живее без очаквания и по течението, за да няма огорчения. Няма препратки нито към литературата, нито към политиката и съвременния живот. Авторите се въртят основно около темите за любовта и приятелството, където очакват всеотдайност, а „получават нож в гърба“. Среща се неправилна употреба на думи и отново много беден език, на места дори неуместен.

 Шокирани сме от резултатите и представянето на кандидатите и то е факт при доста либерална скала на оценяване, в която двойка се пише за 22 грешки в една задача, посочи доц. Гайдарова. – Въпреки тези критерии и макар че текстовете не бяха особено трудни, имаме провал на повечето кандидати. Налице е и липса на обща култура – не може да си завършил българско училище и да не си чувал за Дунав и Будапеща – световен град недалеч от нас. Сигурно тези деца имат своите силни страни, но образованието им не е една от тях, а имат претенции да станат висшисти“.