Как образуваме прилагателни имена от съставни собствени географски имена като Стара Загора, Нови Искър, Велико Търново, Ново село, Горна баня, Бели извор, Бобов дол? Новообразуваните прилагателни се пишат слято: старозагорски, новоискърски, великотърновски, новоселски, горнобански, белоизворски, бобовдолски. Изписват се с малка буква, освен когато са в началото на изречение или като първа съставка в нови съставни наименования: Великотърновски университет, Горнобански път, Бобовдолски въглищен басейн (Официален правописен речник на българския език, изд. „Просвета“, София, 2012).
По същия начин се образуват и прилагателни от географски имена, съставени от имена на хора или титла (звание) и име, като Йоаким Груево, Алеко Константиново, Генерал Тошево, Капитан Андреево, например Йоакимгруевска могила, алекоконстантиновски ниви, генералтошевски мотористи, капитанандреевска булка.
Същите правила важат и при производни прилагателни от чуждестранни географски имена като Ню Йорк, Санкт Петербург, Сан Марино, Сейнт Лусия, Нова Зеландия, Саудитска Арабия, Йеленя Гора – нюйоркски, санктпетербургски, санмарински, сейнтлусийски, новозеландски, саудитскоарабски, йеленогорски.
Има обаче някои съставни географски имена, при които производни прилагателни е трудно да се образуват или звучат нетипично, неприемливо, например от Баба Тонка, Свети Влас, Бяла река, Студен кладенец, Обединено кралство, Босна и Херцеговина, Св. св. Константин и Елена. При тях, както и при всички останали, за които има колебание при образуването на производни думи, можем да използваме съчетания: къща в село Студен кладенец, кмет на Баба Тонка, хотелиер от Свети Влас.
Aвтор: Ивелина Стоянова
в. „Аз-буки“ бр. 10, 7 – 13 март 2019 г.