Учениците от 5-и клас нагоре ще получават максимум по 5 подобни задачи на седмица по учебни всички предмети
По време на ваканции учителите не бива да дават задачи за писмено изпълнение на учениците. Това предвиждат промени в наредбата за оценяване на резултатите от обучението на учениците, предложени от новия екип в просветното министерство.
Оттам се аргументират, че са получили сигнали и жалби на родители за претоварване на учениците вследствие на „нецелесъобразно задаване на домашните работи… и големия брой изпитвания по учебните предмети“. Затова и в съответната наредба се предлагат редакции, които да намалят натовареността на учениците чрез оптимизиране на изпитванията по отделните предмети и броя на оценките за учебния срок, както и чрез определяне на изисквания за броя на задаваните домашни работи през учебната седмица.
Новите текстове гласят, че за „затвърдяване на нови знания и усъвършенстване на практически значими умения преподаващият учител може да оставя на учениците за самостоятелното писмено изпълнение извън учебния час една до три задачи“. Обемът на задачите ще се определя в зависимост от урочните цели и възрастовите особености на учениците, като те може да се дават за цялата паралелка, за отделна група ученици от паралелката или за отделен ученик.
На учениците от 1-ви до 4-ти клас задачи за самостоятелно писмено изпълнение по български език и по математика ще могат да се поставят не повече от 3 пъти в една учебна седмица, а по останалите учебни предмети – не повече от веднъж. На учениците от 5-и до 7-и клас и от 8-и до 12-и клас подобни задачи по отделен учебен предмет ще могат да се поставят не повече от два пъти в една учебна седмица, а сумарно по всички учебни предмети – не повече от 5 пъти за седмица. „Задачи за самостоятелно писмено изпълнение не се задават през ваканции“, предвижда още проектът, който в тази си част определено ще зарадва учениците, които получават много задачи през ваканциите и съответно не могат да си почнат пълноценно.
Според новите помени за целите на проектно-базираното обучение на учениците ще могат да се възлагат изследователски задачи с по-продължителен срок за самостоятелно изпълнение или за работа в екип. В тези случаи, когато изпълнението им се проверява чрез индивидуално или групово изпитване, текуща оценка ще се поставя индивидуално за всеки ученик.
Редакциите целят преодоляване на негативните тенденции, „свързани с използването на самостоятелните писмени работи като санкция за ученика или като възможност да се довърши недовършената през часа работа“, посочват в мотивите си от МОН. Според тях е нужно да се разграничат задачите за писмена самостоятелна работа извън часа от изследователската проектна дейност, която учениците изпълняват индивидуално или в екип, за да се акцентира върху възможността да получат оценка за задачата, изпълнявана за по-дълго време.
По-малко оценки
МОН предлага и намаляване на броя на оценките, въз основа на които се формира срочната оценка за съответния учебен предмет. И занапред по учебните предмети, изучвани с до 2 учебни часа седмично, ще са нужни поне две текущи изпитвания, а за тези, изучавани с 2.5-3.5 часа седмично – поне 3 текущи изпитвания. При предметите обаче, които се изучават с по 4 и повече часа на седмица, текущите задължителни оценки се намаляват от 4 на 3. Освен това по всеки модул от профилираната или професионалната вече ще е нужно само едно текущо изпитване.
Не „световно стопанство“, а „световна икономика“
МОН предлага козметични промени в още няколко наредби. В тази за общообразователната подготовка, в която са описани очакваните ключови компетентности, които учениците да придобият в края на всеки етап, например се предлага отпадане на някои очаквани резултати от обучението. По български език от учениците от прогимназията например няма да се очаква да създават в писмена форма „анотация“, както и „делова покана“, а само да могат да пишат „покана“. По информатика пък от учениците от 8-и до 10-и клас няма да се изисква да структурират данни в едномерен масив, както и да четат и записват данни в текстов файл. Предлага се и прецизиране на терминологията – „география на обществото и стопанството“ се заменя със „социално-икономическа география“, „стопанство“ – с „икономика“, а вместо да описват „природните компоненти“, учениците ще трябва да описват „релефа, климата, водите, почвите, растителността и животинския свят“.
Източник: segabg.com
Bulgarian