Учениците вече забравят как се държи химикалка

• Не може да скачаш от Ботев на Радичков и после пак към Ботев
• Как се роди митът “всички ги приемат в университет – защо да уча?”
• Има вулгарна безнаказаност в час

Резултатите от матурите разтревожиха обществото – какво се случва със средното образование? Защо се влошават оценките на учениците?

Кои са трите неща, които трябва да се направят, за да се обърне негативният тренд? “24 часа” се обърна към хората, които имат точни наблюдения върху образованието – учители, ученици, родители и експерти. Очаквайте техните оценки и идеи.

Необходима е нова образователна среда, в която знанието е ценност, без да е самоцел, а дисциплината защитава правото на всеки да участва. Българският ученик не умее, защото не знае. Образованието не е интуитивна дейност. Необходим е нов статут на учебника в училище.

Злата шега е “олекотяването”

на учебния материал. Това се подема и припява от хора, които наистина нямат никаква представа за обема и структурата на учебния материал в отделните дисциплини. Окастрянето и орязването на темите лишава образованието от логика, от впечатлението и знанието за развитие. В обучението по български език и литература това се случва много агресивно и много смело. Подмениха се принципите на историческо и теоретично изучаване на езика и литературата. Учебното съдържание представлява в момента разпилени фрагменти, има липса на системност. Предполагам, че е така по всички останали предмети, защото наблюдавам, че българските ученици не правят никаква връзка между явленията, независимо в коя научна сфера са те и кое е историческото време, което ги създава. Така съвременният ученик напуска образователната институция

без елементарна обща култура,

той наистина е недопустимо необразован. Това мое наблюдение се доказва не само от резултатите на изпитите, но дори и от популярни медийни образователни формати, които проверяват общата култура на съвременния българин.

Преди 6 г. материалът за държавния зрелостен изпит обхващаше теми от 8-и до 12-и клас. Това са повече от 30 автори. Учениците бяха с по-разширен поглед върху процесите в литературата, учеха системно, защото иначе материалът за изпита се превръща в непосилен за научаване за 24 часа. Авторите не бяха разделени в тематични кръгове, в които се скача от Христо Ботев до Йордан Радичков и се връщаме отново към Ботевото творчество. Този тип организация на литературните произведения лишава учениците от историческа ориентация.

Да разгледаме другото популярно мнение: което не му трябва на човека в практиката, не му трябва и в училище.

Образователният фундамент в училище не трябва да бъде докосван. Осъвременяването трябва да намери други продуктивни принципи на взаимодействие на ново и старо, а не подмяна. Необходимо е да се открие добра връзка между класическото и актуалното и да се наблегне на повече препратки от миналото към нашето съвремие през личната призма на всеки ученик. Да се изгражда в ученическата мисъл

идеята, че има повече от една гледна точка

и е хубаво да видим и останалите, преди да направим извод.

Отношението между националния и чуждия опит в образованието също е проблематично. Много пари се разпиляха в образователен туризъм без никакъв продуктивен резултат. Ултимативно се наложиха принципи на чужди образователни системи, с огромна амбиция за промяна, затова се достига до функционалност на неграмотността. Ще бъда конкретна, става дума за отношението на ученика към училището и за отношението на училището към ученика. Стигна се до недопустима либералност, вулгарна безнаказаност на учениците в училище, при това защитено от закон.

У учениците се породиха силата и смелостта,

разбирането, че те контролират и определят всичко,

което е крайнопогрешно.

Продуктите в училището и училището като продукт са резултат на действащия Закон за предучилищното и училищното образование.

Основното е отношението към знанието и към училището.

Няма как да можеш, без да знаеш,

знанието е преди практиката. Нека образованието има практическа на соченост, но да вменяваме на обществото, че има практика без знание и умение без знание е престъпление.

Не мога да подмина думите “компетентности и стандарти”. Те смазаха българското училище, а огромната обърканост в анализите доказва, че правим нещо, без да знаем какво точно правим.

Да очакваш “компетентности” е като да очакваш Годо

Да има стандарти, простете, не знам колко на брой, и да не можем да оценим точно нито учителския, нито ученическия труд, е да оставим системата на автопилот – кой колкото може, както може и прочее.

Мястото на електронните технологии в училище трябва да се преосмисли и уточни. Как? Да кажат специалистите след отговорен анализ. Тетрадката, книгата и учебникът трябва да имат ключово място в българското училище, тъй като изпитите, независмо за кой етап от образованието, остават на хартия, а не са нито на таблет, нито на лаптоп, нито на друго електронно устройство. Практиката показва, че учениците забравят как се държи химикалка, когато се наложи да пишат на хартия,

не умеят да спазват дори графиката на буквите,

а какво остава за правописа или цялостното смислово оформяне на текст.

Като основни грешки в образователния процес, довели до занижените резултати, можем да изведем слабия интерес от страна на учениците към училищния живот; пълната незаинтересованост за личното образование, подхранена от митовете, че всички ги приемат в университет, ученето само заради полагането на изпити, а не заради личностното развитие.

* Авторката е учителка по български език и литература в столичното 119-о средно училище “Акад. Михаил Арнаудов”.