Хайде стига с тези резултати от PISA: една майка каза истината за образованието у нас

Когато говорим за образование, особено за образованието у нас, има някои важни факти, които е хубаво да се знаят. 

След новината, че сме едва ли не на самото дъно по образователен ценз, решихме да публикуваме без редакция мнението на една майка, актриса и певица – Антонела Петрова, която определено казва ВАЖНИТЕ неща по темата. 

„Така, понеже сме царе да правим сензации, обаче без да се задълбаваме в подробности, ще ви кажа какво виждам, като майка на четвъртокласник. PISA е междуродна система за оценяване, създадена от Организация за икономическо сътрудничество и развитие и проверява предимно познанията на децата как биха се справили в реални житейски ситуации, със знанията, които имат. Въз основа на това определят грамотността.

Родителите на децата в класа полагат огромни усилия децата да четат. Започнаха 2 да носят книги, станаха 3, после 4 и така нататък. Говорят и си разказват за тях. Знаят къде е библиотеката от първи клас, как да вземат книга и как да я върнат. И се забавляват с това, до степен, в която се сърдят защо не им се дава възможност да четат в час, когато са готови.

Докато видя гледка, в която закъснявайки за първи час днес, Изабела се върна да си вземе книгата и я стиска в студеното време в ръцете си. В отговор на изненадата ми, каза: „В такава атмосфера в класа ти се дочита!“ И си пожела Агата Кристи за Коледа, без още да я познава като автор.

Да, купих много книги, които не пипна. Тези деца не приемат да четат неща, които не ги грабват. Драмата със задължителната литература е огромна. Но не спрях да търся какво отговаря на нейния ум, на интереса ѝ, на поколението ѝ. Не е лесно. Но чете. Това е важното.

Училището по изкуствата във Варна мисля е първо по български и в топ 10 по математика за матурите за 4-ти клас миналата година. Даже не знаехме това. 
Ще видим какво става в прогимназията, защото чувам, че там настъпва ужас.

Но докато се направят реформи, докато се обучат учители, докато се приложат и дадат плод, просто училищата да забранят телефона в училище. А родителите нека положат всички усилия да научат децата да четат. Четейки и те самите.

Направете така, че четенето да е модерно. В първи клас казах на дъщеря ми; „Който не чете е тъп!“, без право на помилване. Накарайте децата да се фукат кой каква книга е прочел, вместо кой какъв айфон си е купил. Превърнете разговорът за преживяното от книгата в най-важния, спрете всичко и отделете 5 минути за разпален диалог, молейки детето да ви разкаже какво става по-нататък.

Така книгата за него ще стане общуване. С вас, с него самото, с въображението. И с езика. И ще се ядосва, ако е написало думата вярно, а телефонът го поправя грешно…

Това можем. Сега. Веднага.“

Автор: Антонела Петрова

Ние за първи път ли чуваме, че нашето образование е предимно теоретично, пълно с много информация, която разтегля интелектуалния капацитет (предимно, за емоционална интелигентност и физическа подготовка не можем да говорим), но няма отношение към практиката? Ние от 40 години нямаме кабинети по физика, химия и биология с нагледни опити. В помагалото ни карат да правим опитите вкъщи (?!??).

Пуска се някаква проверка на деца, които не са подготвени за нея, защото тя е изградена на базата друга система. В момента класа на дъщеря ми се готви за международна олимпиада по английски, проверяваща се в държавата, която я е създала и правят вече 3-ти тест подготовка. Ако не се направи това, всяко дете ще се провали, независимо какво знае…

Ако обаче някога сте се занимавали с проучването за приравняване на ученик, например 5-ти клас от Германия в България, ще видите, че това си е страшен зор, защото нивото е съвсем друго…

Образователната система има много пробойни, пълна е с недомислици, но не забравяйте, че нейният смисъл е в нейния консерватизъм. Финландският пример, който тука се върти по постовете, вече дава кофти резултати в последствие, разровете се и ще видите. И затова, не знам за по-силна и устойчива система от английската, в която има неща, които не се пипат 300 години, само се адаптират иновациите, с които се преподават. Защото образованието е дългосрочна инвестиция и не е нещо, което трябва да се изменя всеки ден. Така традиция не може да се създаде. В голяма степен, нашето образование е такова от много „умни“ нововъведения. И целите трябва да са ясни.

И в крайна сметка ще ви дам пример какво може да се направи сега, веднага, по въпроса: в училището на дъщеря ми вече 4 години телефоните са забранени. Нито учител, нито дете ги ползва в час или междучасие. От тази година идват някои с тях, тъй като се прибират сами, поставят ги в кутия и ги взимат в края на деня. Те дори не задават въпроса „Защо“? Ясно им е. На училище са до 17:30. Така детето цял ден, 5 дена в седмица почти няма телефон в ръцете си. От самото начало е създадено безкомпромисно правило. Ако се случи нещо, детето звъни през учител или самият учител звъни. Всяко училище може да направи същото и то до 12-ти клас.

Източник: woman.bg