На ред са джипитата

Не зная дали ви е правило впечатление колко често българинът неправилно употребява думата автобиография вместо биография. Това става защото не се съзнава, че елементът авто съвсем ясно показва кой е авторът. Дори навремето смятах, че ако трябва да бъдем съвсем точни, не би трябвало да употребяваме съчетанието „своята автобиография“, защото в него вече тавтология.

Днес обаче думата автобиография, както и биография бяха заместени от CV, четено сиви. Това е всъщност съкращението на латинското curriculum vitae, което означава „животоописание“, но четено по английски.

Днес няма да срещнете съкращението изписано с латинските букви, а ако го видите изписано, ще попаднете на представянето на буквите според имената в английски. Във връзка с този случай и някои други, които са много разпространени, вече се налага да се формулира правилото как да се пишат онези съкращниея, които и в нашия езикк се изговарят според английския начин на четене.

Преди години големи колебания предизвикваше представянето на Бибиси. Това беше първото съкращение, при което се чудехме дали да възприемем слято, полуслято или дори разделно писане. Имаше предложения съкращението и при нас да се изписва на латиница, тоест „BBC„, но в езика ни то същестува отдавна и означава нещо съвсем различно. Предлагаше се просто съкращението да бъде транслитерирано и да се достигне до „ББС„, но това пък съвсем не гарантираше, че подобно съкращение може да бъде разбрано.

Затова накрая се реши наистина английските имена на буквите да се изписват, а доколкото това е едно единно понятие, те да бъдат писани слято, като в началото се пише главна буква, защото е собствено име на корпорацията. Така се стигна до „Бибиси“ като единствен правилен начин на записване на български, а всички други варианти, които се срещат, трябваше да се разглеждат като грешка.

За сравнение ще посоча обаче, че днес в печата може да се види например и Си Ен Ен, и „СиЕнЕн„, но не и „Сиенен“. Това ни наложи да извършим под влияние на масовата практика промяна в отскоро съществуващото правило, като приехме при чуждите буквени съкращения, действащи като собствени имена, при които се изговарят чуждите имена на буквите, да се спрем на разделното писане с главни букви – БИ БИ СИ.

В последните години в език ни навлязоха много други подобни съкращения. Така се появи диджей, така се появиха и сиди, дивиди или сиви. Особеното в този случай вече е, че не става дума за собствени имена, а за съкращения от нарицателни наименования. Заради това при тях беше решено съставките им да се пишат слято, а в началото им да не се пише главна буква, макар много от новопоявилите се думи да изглеждат твърде странно за българина. При това съвсем ествено тези думи имат по няколко ударения, защото всяка сричка всъщност има свое ударение, както е и при буквените съкращения в българския език.

От българина обаче тези чужди съкращения не се осъзнават като съкращения и заради това като обикновени чужди съществителни имена те започват да образуват форми за множествено число – диджеи, сидита, сивита, започват и да се членуват – диджеят, диджеите, сидито, сидитата, сивито, сивитата.

Едно от последните съкращения, които навлизат много масово в речта ни е джипи, поело вече по проверения път, и така се достига до джипито, джипита, джипитата.

И независимо от това, че масовата практика подсказа по какъв начин да се използват заетите чужди съкращения, все пак би трябвало да се стремим да не прекаляваме и с тяхната употреба. Не трябва да прекалявам с включванията на нови подобни съкращения, защото за множество българи те остават съвършено неясни.

„Разни съвети за правописа“ от проф. Владко Мурдаров