Напоследък в разговора в обществото ни за използване на латиницата при представяне на български текстове се чуха гласове против буквата я, от която нямало нужда., защото и без това представлява съчетание или от два звука – й и а, или отбелязва мекостта на предходната съгласна и звука а след нея.
Макар изказваните твърдения да са верни, мисля, че буквата я, както и ю и щ ще се пазят в азбуката ни, защото ние уважаваме традициите си и не можем с лека ръка да се отказваме от тях. В същото време е нужно да подскажем, че употребата на буквата я понякога коварно ни подвежда и ни кара да четем и изговаряме редица думи и форми не така, както би трябвало да звучат. И това особено дразни в публичната реч, тъй като демонстрираната грамотност, тоест познаването на буквите, разкрива само незнание. Защото както днес в правописа ни има условна употреба на буквата а, за която говорихме, така има и условна употреба на буквата я.
Тук става дума за случаи, когато ударението пада върху съставката а от буквата я, но се налага цялата буква да бъде прочетена не като йа, а като йъ. Тъкмо в това се състои условната употреба на я, с която задължително трябва да се съобразяваме.
Ще припомня най-често срещаното. Когато говоря за себе си, аз би трябвало да кажа благодарйъ. Това е правилният изговор. По същия начин казвам и благодарйът. Когато пиша обаче, и в двата случая на мястото на изговаряния звук йъ, записвам йа = я – благодаря, благодарят, защото от десетилетия е прието тези глаголни окончания условно да се пише буквата я. А тази условност важи не само за посочения глагол. Същото е положението и при броя, броят, вдъхновя, вдъхновят, взривя, взривят, гася, гасят, заловя, заловят, защитя, защитят, победя, победят, съединя, съединят и при още много други глаголи с ударение на последната сричка. При всички тях ние наистина записваме правилно буквата я в окончанието, когато трябва да я прочетем, е задължително да изговорим йъ. Другата, макар и по-малка група думи, в които се появява коварно подвеждащата буква я, са членуваните съществителни имена като деня, денят, съня, сънят. В тях е прието пълният член да се изписва с йа = я, макар че буквата трябва също да се прочете и изговори като йъ.
Когато в училище човек започне неправино да чете и глаголните форми, това се случва често, за да покаже, че вече е научил азбуката. Ако и по-късно обаче той продължи да чете по същия начин, това вече означава, че или не му е обръщано внимание на по-особеното поведение на буквата я, или е забравил онова, което някога са го учили. Най-важното обаче е, че когато чете, такъв човек не помисля как в обикновената реч се изговарят въпросните форми, а много често напоследък ставаме свидетели, че и в публичната реч те започнаха да се изговарят също неправилно преди всичко поради незнание, което подвежда. (Тук не говоря за това, че в някои диалекти при споменатите форми наистина се използва йа, защото те заемат малка част от езиковата територия.)
Непознаването на коварството на буквата я понякога избива в текстовете на поп- и фолкпевиците, които са забравили онова, което трябва да са научили още в началното училище. Затова при тях се римуват например вървят със свят, като по този начин се утвърждава неправилният изговор на глагола. Лошото обаче е, че така подвеждат и слушателите си да се стремят точно към такъв изговор.
Всъщност всичко описано дотук не е толкова сложно за усвояване и прилагане. Важното е да се помни, че в някои определени случаи буквата я има по-особена стойност. И че не всичко, което записваме, се чете и изговаря по начина, по който то е написано.
Разни съвети за правописа / Владко Мурдаров
Bulgarian