Интервю с проф. Владко Мурдаров за това как ползваме словото днес.
Проф. Владко Мурдаров е роден на 16 април 1948 г. в София. През 1967 г. завършва Гимназията с изучаване на немски език в София. През 1971 г. завършва Софийския университет, специалност „Българска филология“, втора специалност – „Немска филология“.
От 1971 г. е на работа в Института за български език. През 1972 г. по препоръка на поета Атанас Далчев и на професорите си Любомир Андрейчин и Петър Динеков получава стипендията „Готфрид фон Хердер“ на германската фондация FVS. През 1975 г. получава степента „доктор по философия“ на Виенския университет. През 2000 г. е удостоен от Министерството на културата на Република България с почетна грамота за принос в развитието и популяризирането на българската култура. Награден е от президента на Република Австрия с Почетния кръст за наука и изкуство. Носител е на Голямата национална награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос към българската книжовност.
Проф. Мурдаров, с приблизително колко думи се е обогатил речникът на българина през последните години? Какви са те?
– Не можем да кажем. Знаем, че са много. Ние включихме в новия правописен речник над 10 000 нови думи. Но имайте предвид, че в различните специални области навлизат още много, които обаче са толкова специални, че не могат да бъдат представени в един речник, който е предназначен за всички. В сравнение с последния правописен речник, който излезе през 2002 г. и съдържаше 65 000 думи, сега вече броят е 90 000. Важното обаче е, че това са думи, които се налагат трайно в речника на съвременния българин.
Посочете пример за такива думи?
– Освен думи като „таблет“, „айфон“, „айпад“, които навлязоха в езика ни покрай високите технологии, в последните години в езика ни влезе и думата импийчмънт, която преди ни беше съвършено непозната. Преди едно-две десетилетия се появи и „логистичен“. Това е една от чуждите думи, на които беше залепена българската наставка -ен, за да се употребяват като наши прилагателни. Аз казвам, че истинско словообразуване от български елементи почти няма. Може да се случи и така, че чужда дума, сложна по състав, превеждаме наполовина. Например уебсайт, което ние превеждаме като уебстраница.
Нямаме ли такива, които да са си наше, родно творчество?
– Депутатите направиха опит да родят такава дума – входирам. На нашата дума „вход“ добавиха чуждата наставка „-рам“. Хората го възприеха и този глагол започна да се употребява често, въпреки че е неправилно образуван и поради тази причина не е включен и в речника. Това е уродливо образувание.
Ваши колеги от Софийския университет посочиха като автори на тази дума Искра Фидосова и вицепремиера Цветан Цветанов.
– Имам същите впечатления. В пленарната зала именно Искра Фидосова спомена тази дума за първи път. Оказа се обаче, че при юристите, а тя е такава по професия, тази дума се употребява.
Какви са наблюденията ви – българинът по-неграмотно ли борави в последните години със собствения си език?
– Не може да се обобщи. В обществото съществува мнението, че виновни за бедния език на българина били журналистите. Не съм съгласен. Като се върнем назад – навремето Николай Хайтов направи цяла книга, наречена „Вълшебното огледало“, за да докаже колко бил обеднял речникът на вестниците и да каже, че и те влияят за бедния речник на българина. Не мисля обаче, че може да се говори за обедняване. Преди 20 години в езика на вестниците преобладаваха клишетата, които са много удобни. Факт е, че отвратителните жълти вестници, които голяма част от хората купуват, целят само едно – да вдигнат юргана на някои хора. Журналистите заеха и много жаргонни клишета. Нещата сега като че ли са малко успокоени.
Кои са най-често срещаните?
– Помислете за често употребяваното в наши дни „политически чадър“. Това се роди в парламента. Аз твърдя, че не журналистите са виновни за изкривяването на речника в съвременния български, а политиците. В речта на политиците има много уродливи съчетания, тяхната реч е пълна с клишета. В Народното събрание се появи за първи път изразът „Ти не си в час“. Много е удобно да работят с клишета, защото така не се напъват.
От думите ви излиза, че именно депутатите са най-големите словотворци в последните години.
– До голяма степен е така. Също така и юристите. Едно време се е смятало, че тяхната реч е толкова богата, че от нея може да се учи. А днес вече не може да се каже същото за това съсловие, което остана в рамките на определени формулировки.
Има ли хора, които могат да послужат за позитивен пример?
– Много са. На мен обаче най-много ми се иска за такъв пример отново да започнат да служат учителите ни. Моята учителка по български език Гергина Тончева (дългогодишен директор на Класическата гимназия – бел. Ред.) е образец в това отношение, но зная, че учениците, които я слушат, смятат, че нейната реч е малко остаряла. Времената се менят. На децата много им влияе как говорят помежду си. Те общуват най-често на жаргон, а жаргонът е с ограничен запас от думи.
Кои са модерните думи при младите?
– Доскоро беше думата „яко“. Дори Националната телевизия си позволи да кръсти предаване така. Хубаво, това е флирт с публиката. Само че трябва да си помислиш, че това е за година-две. В момента не съм хванал коя е модерната дума. В момента няма. Доста дълго се задържаха думи като „гот“ и „готин“, но и те вече не са актуални.
Вече доста време в парламента тече дебат да има ли закон за българския език. Редно ли е според вас да се изковат норми за това?
– Категорично съм против създаването на такъв закон. Депутатите със своето самочувствие мислят, че нещата ще се уредят. Знаете колко закони се приемат и колко се спазват. Самият език няма да понесе да му бъде наложен закон. Народните избраници решават като рицари да бранят чистотата му. Не че те самите могат да предложат образцова реч. Все пак се появиха и разумни хора, които решиха, че няма как да се приемат подобни текстове. Факт е обаче, че хората трябва да се замислят повече какво говорят и как пишат.
Един от най-цветистите речници в последните години без съмнение е на премиера Бойко Борисов. Някои от изказванията му буквално станаха градски фолклор. Какво смятате като специалист за неговия маниер на говорене?
– Мога да кажа, че речникът на премиера е причината той да бъде – все още – харесван от толкова много хора. Защото за разлика от останалите публично говорещи хора той не е заразен от клишетата. Затова хората казват – той говори както аз говоря. Той има своя стил, който спазва съвсем последователно. Борисов много повече го интересува как го възприемат бай Георги и кака Пена, отколкото тези, които ще го критикуват. Масата харесва начина, по който премиерът говори. Така става близък и симпатичен.
Мнозина откриват аналогия между неговия стил и този на бившия Първи Тодор Живков.
– Има една много съществена разлика. Следили сме речта на Живков, когато той вече беше обигран в изказа. В края на краищата той беше говорил от 1962 г. Има изрази и думи, за които му се подиграваха и продължават да му се подиграват. Този народняшки стил има нещо общо с този на Борисов. Но при Живков като че ли това беше и умишлено градено, докато при настоящия премиер това е съвсем спонтанна реакция.
Политиците преди 1989 г. по-прецизни ли бяха в израза?
– В никакъв случай! Политикът преди 1989 работеше само с написания текст, пълен с клишета. Заради това не беше интересно да се чете и вестник. Политиците винаги са били роби на един стил – административно-делови, а той не е интересен. В момента обаче ми е много интересно да следя речта на новия президент Росен Плевнелиев.
Как се справя държавният глава в това отношение?
– Той трябва да говори, но все още няма свободата да го прави. Заради това звучи много повече като отличник, който си е научил добре урока, а не като човек, който в момента генерира някаква интересна мисъл.
Критикуват го, че прекалено разговорно и емоционално общува в ситуации, които предполагат по-протоколно поведение.
– Смятам, че веднъж може да се направи подобно изказване – зависи как, при какви обстоятелства. Но непрекъснато подобно поведение смущава. Но все пак на него му е рано. Като погледнем образованието, опита на президента Плевнелиев, разбираме, че това не е човек, който има навика да говори публично. Трябва му време да се научи.
Случвало ли ви се е някой от политиците да дойде и да потърси консултация за публичните си изяви, за изготвянето на официални писма и документи от институцията, която представлява?
– Вече 23 години предлагаме да организираме такива курсове – как да говорят, как да оформят кореспонденция. В предишни народни събрания са правени такива курсове, но в последните две – не. Въпреки че в последния парламент влязоха хора без никаква езикова подготовка, които имат нужда от помощ. Но те имат и голямо самочувствие, така че няма да я потърсят.
След броени дни започва новата учебна година. Не тръгва ли точно оттам грамотността или липсата й – как се преподава в класните стаи?
– Най-много ме интересуват децата, на които им предстои матурата. Трябва да знаят, че подготовката не започва в последния клас. За голямо съжаление всичко е организирано така, че въпреки учебниците по български език цялото внимание се фокусира върху литературата. Когато след това ученикът отиде на зрелостен изпит, той много отдавна се е откъснал от тези проблеми – на правописа и граматиката, на пунктуацията. Не обвинявам учителите – трябва образователното министерство да организира програмата така, че да има и достатъчни часове по български език.
Източник: epicenter.bg
Bulgarian