Добър 4.32 е средният успех на зрелостниците на първия изпит
Полъх на оптимизъм носят Матури 2024 г., отлепяйки учениците ни от миналогодишното дъно. Дали по-добрите общи резултати ще се превърнат в трайна тенденция, ще разберем догодина. Факт е обаче, че те са най-високи от 16 г. насам, повишаване на успеха се забелязва в повечето региони в страната, а двойките по български език намаляват значително – от 18% през м.г. на 10% през т.г.
Средният резултат на зрелостниците на първата задължителна матура по български език и литература тази година е 58.48 т. от 100 точки, или Добър 4.32. Резултатът е с цели 8 точки повече от м.г., когато дванадесетокласниците изкараха рекордно малко точки – 50 от 100 т., или Добър 3.93. Тазгодишните оценки са най-високите от въвеждането през 2008 г. на задължителния държавен зрелостен изпит по български език и литература до сега, коментираха от МОН.
Подобрение има и в общия успех на втората матура – средно младежите са постигнали 67.18 т. от 100 точки, или много добър 4.72 по шестобалната скала, което е с 5 точки повече от м.г., когато получиха средно 62 т. (добър 4.48). При изпитите за придобиване на професионална квалификация средният успех е 4.51, който отново е по-висок от м.г.
„Това е малка крачка напред към подобряване на качеството на образованието. Резултатите са показателни за систематичната и целенасочена работа, положена от всички в системата“, коментира образователният министър проф. Галин Цоков, който благодари на учители, директори, ученици и др. По думите му още след миналогодишните матури е започнал анализ на причините за слабите резултати, след което пред регионалните управления на образованието е поставена задача за повишаване на успеха. В 12 РУО-та са проведени пробни матури, отделни училища също са пробвали предварително учениците в изпитния формат. „Оказа се, че някои от тях са положили огромни усилия, за да се справят. Подкрепени са учителите методически, осъществяваше се контрол на посещаемостта на учениците, за нуждаещите е предоставяна допълнителна подкрепа“, заяви той.
„Резултатите показват сериозен напредък и свидетелстват за постоянната работа в последните години. Тези оценки не се изкарват за 1 г., те показват знания и умения, натрупани през годините назад“, коментира и експертът Евгения Костадинова от МОН. По думите й сегашните 12-класници са първите, които в 7 клас са започнали да полагат единен изпит с две задължителни части (а не както бе дотогава – с втори незадължителен модул), които освен това са били и с повече задачи с практическа насоченост. Този вид задачи са изпробвани от учениците и когато те са били 10 клас – на НВО-то за 10 клас, като сега в 12 клас се забелязват резултатите от въпросното увеличаване на въпросите, измерващи умения. В същото време сегашните зрелостници са били сред випуските, които най-много са били засегнати от ковид пандемията и онлайн обучението.
Според Костадинова неправилно в обществото продължава да се твърди, че матурите проверяват наизустеното – по български например преобладавали задачите, проверяващи уменията на младежите. „Така е и на изпита по история – там не се проверява научаването на дати, факти и събития, а извличането на информация от различни исторически източници и анализ на процесите“, коментира още Костадинова, която изрично уточни, че компромиси с изпитните варианти не са правени и те не са били по-лесни от миналогодишните варианти.
Български език
На матурата по български са се явили 46 916 ученици, като средният им резултат е 58.48 точки. Най-голямо нарастване има при оценките „Много добър“ – те се увеличават от 26% на 35%. Отличните оценки се увеличават от 3.8% на 10%. Двойките, тройките и четворките съответно намаляват – учениците, получили двойка, намаляват от 18% на 10%, тези със Среден 3 – от 15% на 10%, а тези, получили Добър 4 – от 36% на 32%.
100 точки на матурата по български т.г. са изкарали 24 ученици, докато м.г. с пълен брой точки бе само един ученик. Близо 3 пъти се увеличават учениците с отлични оценки по български (над 5.50) – от 1855 на 5557 души. Слаб 2 т.г. по този предмет са получили 4325 ученици за разлика от миналата, когато броят им бе 8128.
По региони най-добре по български се представят учениците от София със среден резултат от 66 точки, следвани от тези от Смолян – 62.6 т., Пловдив – 61.9 т., Варна – 60.7 т. и Благоевград – 59.5 т. Най-зле са в Шумен – с 50 точки среден резултат, следвани от Разград, Плевен, Силистра и Търговище. Във всички региони обаче средната оценка на матурата по български се повишава, като най-осезаем е скокът в Кюстендил, София-област, Пазарджик, Перник, Видин и Велико Търново и др.
„На матурата по български преобладават задачи, които не проверяват и не провокират възпроизвеждане на знания“, подчертаха от МОН. Над 70% от младежите се справят успешно с езиковите задачи с избираем отговор, свързани с пунктуацията, граматиката и правописа, но се затрудняват при прилагане на правилата за употреба на главна и малка буква. При литературните задачи уверено откриват проблем, заложен в интерпретацията на тема в изучена творба, и тема в неизучаван текст, но срещат затруднения при съпоставката на два изучени текста и при тълкуване на смисъла на дадено твърдение. Възможността за избор между есе и интерпретативно съчинение създава условия 90% от зрелостниците да пишат по последната задача, като преобладават писалите есе – 71% (срещу 19% за съчинение), но все още има зрелостници, които не са съставили аргументативен текст – т.е. те преписват (1057 зрелостници) или преразказват текста (1012 зрелостници).
Втора матура
Учениците, положили втори задължителен държавен зрелостен изпит по профилиращ предмет, са 24 338 на брой. Най-много от тях – над 12 хиляди – са избрали английски език, като резултатът по този предмет е вторият най-добър от всички предмети – средно 85.5 т. от 100 точки за ниво B1.1. Начело е италианският език, като зрелостниците, които са държали изпит по него на ниво B1.1, са получили средно 93 точки.
Средният резултат на учениците се увеличава по общо по 18 предмета, а намалява по 8 предмета (тук се включват и езиците на различните нива – например английски B1.1, английски B2, немски B1.1, немски B2 и др.). Най-голям напредък се забелязва по математика – тук средният резултат на зрелостниците, положили матура по математика като профилиращ предмет, е 72.5 точки, което е с цели 15 точки повече от м.г. По-висок е средният резултат още по философия (с близо 12 точки повече до 58 т.), по биология (с близо 11 точки повече – до 55 т.), по география (с 9 точки повече до 50.8 т.), по испански език и др.
С най-голям спад са резултатите по история – те намаляват с 10.5 точки до средно 49 точки. Това е вторият най-слаб резултат сред отделните предмети, като от МОН коментираха, че на него са се явили много малко ученици и резултатите не са представителни. В дъното по резултати е предметът информационни технологии – с едва 47 точки среден резултат на учениците, които са се явили на матура по ИТ. По физика средният резултат се влошава с 10.1 точки – до 53.8 среден брой точки, като тук отново са се явили много малко младежи – едва 59 на брой, а по музика – със 7 точки по-малко – до 52 т.
100 точки на втората матура т.г. са изкарали 74 ученици за разлика от м.г., когато броят им бе 50 човека. Т.г. няма нито един младежи с 0 точки на втората матура, докато м.г. имаше 9-има. С оценка Слаб 2 на втората матура т.г. са 1765 ученици, а миналата бяха 2554 души. Отличниците с резултат над 5.50 на втория изпит се увеличават от 5145 на 7096 души.
Пълните отличници с по 6.00 и на двата изпита т.г. са 251 човека, докато м.г. са били са 30 на брой. Тези с оценка над 5.50 о на двата изпита пък се увеличават от малко над 1000 до малко над 3000 човека. 100 точки и на двата изпита т.г. са изкарали трима души, докато м.г. – нито един. Както сега, така и през 2022 г., няма нито един с 0 точки и на двата изпита.
Професия
Над 20 000 зрелостници са се явили на задължителните държавни изпити за придобиване на професионална квалификация, като 95% от тях, или над 19 хиляди, са го положили успешно. Най-много – над 11 000 души – са избрали да пишат дипломен проект, като 99% от тях са се справили успешно. Около 6000 са се спрели на тема и изпит по практика, а около 2800 – на тест и изпит по практика, като успеваемостта и при двете е над 91 на сто.
Средният успех от резултатите на изпита е Много добър 4.51. Областите с високи резултати на изпита при трите начина на явяване – дипломен проект, тема и изпит по практика и тест и изпит по практика, са София-град, Стара Загора, Варна и Пловдив. Най-високи резултати имат зрелостниците, изучавали специалности от професии в професионалните направления администрация и управление, информатика, архитектура и строителство, хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг.
Четвъртокласниците – отличници
Четвъртокласниците традиционно се представят много добре, а тази година – дори още по-добре от м.г. На НВО по български език т.г. се явиха 52 000 ученици, като средният им резултат е 72.6 т. от 100 точки, или Много добър 4.97, което е с 2 точки повече от м.г. По математика скокът е с близо 6 точки – до 70.5 точки среден резултат, или Много добър 4.87.
Резултатите по математика показват, че 3/4 от учениците са овладели алгоритмите за събиране, изваждане, умножение и деление и правилата за ред на действия и рационално смятане, посочиха от МОН. Децата разпознават дроби и римски цифри, геометрични фигури и техните елементи. Намират неизвестен умалител и над 60% от учениците уверено работят с данни, представени графично. Срещат обаче трудности при решаване на текстови задачи и такива, свързани с практиката. Както и в предходни години, дефицити по математика се очертават при задачи, подценени в урочната работа.
Резултатите по български показват, че преобладаващата част от учениците правилно изписват думите, които съдържат правописни особености, както и думите без свое ударение, а грешките са свързани с пропускане, добавяне и замяна на букви. Като цяло разпознават сродни думи, извличат информация от текста и доказват, че разбират смисъла на прочетеното с примери от текста. Творческата задача дава възможност учениците да разсъждават писмено в отговор на въпрос, като освен специфичните за създаване на собствен текст критерии са включени и такива, които диференцират учениците с оригинално мислене и писане без ненужни повторения – на нея като цяло адекватно отговарят над 75% от учениците.
„Затваря се ножицата в резултатите по български и по математика в 4 клас“, коментира Костадинова, която отдаде това на целенасочените усилия в областта на математиката. По думите й с най-добри резултати традиционно са София, Смолян, Варна, Благоевград, Габрово и Перник, а с най-слаби – Сливен, Ямбол и Кърджали. Сред градовете, които отбелязват по-висок скок в резултатите, са например Ловеч, Велико Търново и Кюстендил, което означава, че там е работено целенасочено върху началната базова грамотност по български и математика, посочи тя.
Източник: segabg.com
Bulgarian