От развитието на земеделието до глобалния възход на религиите инфекциозните болести са били решаваща сила в оформянето на човешката история.
От влиянието на епидемиите върху възхода и падението на империите до ролята, която Черната смърт е изиграла за ускоряване на прехода от феодално, религиозно общество към капиталистическо, светско общество, човечеството винаги се е възползвало от (или е ставало жертва на) „обстоятелства, създадени от микроби“, твърди в първата си книга Джонатан Кенеди (Jonathan Kennedy), преподавател по глобално обществено здраве в Университета „Куин Мери“ в Лондон.
Авторът на „Патогенеза: Как микробите създадоха историята“ (Pathogenesis: How germs made history) се опира в голяма степен на опита на човечеството, обхващащ 50 000 години световна история и множество дисциплини, за да напише убедително и завладяващо за ролята на инфекциозните болести в оформянето на планетата такава, каквато я познаваме, представя книгата в сайта New Scientist британската писателка Ел Хънт (Elle Hunt).
В книгата може да се намерят някои изненадващи факти. Например еволюционният успех на нашия вид над неандерталците може да е бил свързан не толкова с нашето относително когнитивно превъзходство, колкото с триумфа на имунната система на Хомо сапиенс над тази на нашите изчезналите ни братовчеди.
По подобен начин Кенеди описва как неолитната селскостопанска революция е позволила разпространението на патогени в полза на едни и в ущърб на други, което прави въздействието на тази трансформация върху човешката цивилизация много по-нюансирано.
Всъщност, отдалечавайки ни от номадския начин на живот и централизирайки източниците ни на храна, възходът на земеделието и уседналостта може да е поставил началото на „златен век за вирусите, микробите и другите патогени“ и на една „епидемиологична революция“, която може да е имала също толкова голямо въздействие върху света, в който живеем, колкото и другите промени, които земеделието е предизвикало.
Имунитетът, който се е развил в резултат на това, може дори да се прояви в нашата ДНК, като много генетични адаптации приблизително съвпадат с преминаването към земеделие.
Влиянието във фосилните записи на инфекциозните болести е твърде малко, за да се регистрира лесно, но въпреки това е очевидно като сила, която съпътства (или се противопоставя) на много от историческите постижения на човечеството по целия свят, стимулирайки политическите и икономическите промени.
За Кенеди инфекциозните болести са били водеща сила на всеки етап от развитието на човечеството. Например Антониновата и Киприановата епидемия през II и III в. може би са били фактор за превръщането на християнството от малка секта в глобална религия, тъй като обещанието за вечен живот след смъртта никога не е било по-привлекателно, отколкото в условията на широко разпространена смъртност.
Много по-късно, към края на XVII в., опитът на шотландците да създадат търговски пункт в Централна Америка е опустошен от епидемия от жълта треска, което води до заплаха от финансов крах за Шотландия, помощ от Англия и в крайна сметка до Акта за съюз през 1707 г., с който страните се обединяват в Обединеното кралство Великобритания.
Що се отнася до актуалността на книгата към настоящите събития, книгата на Кенеди е навременна не само защото преживяхме пандемия. Както отбелязва Кенеди, при всички клишета за безпрецедентни, необикновени времена, „когато поставим коронавируса в неговия исторически и научен контекст, става много ясно, че в него има малко нови или забележителни неща“.
Появата на COVID-19 преобрази света ни, както Черната смърт и предишните вълни от болести. Кенеди показва, че широко разпространеното усещане за съществуване на епоха преди и след COVID-19 – като маркери „преди и след“ във времето – е оправдано и вероятно ще бъде потвърдено от историята.
Пандемиите обаче ще продължат да се появяват, изострени от задълбочаващата се климатична криза. Както предупреждава в кратката си, но отрезвяваща последна глава за „бъдещите епидемии“, Хомо Сапиенс сега се намира в „много несигурно положение… заобиколен от безброй вируси и бактерии, които непрекъснато мутират“ и изправен пред екзистенциалната заплаха от инфекциозни заболявания.
В този момент на равносметка за отпечатъка на човечеството върху планетата книгата смирено напомня, че историята се създава не от великите или добрите, а от тези, които оцеляват – и че ние сме просто още един животински вид.
Източник: Pathogenesis review: How infectious diseases have moulded civilisation, New Scientist
Bulgarian