Още за двойните умалителни в българския език

Основният начин за изразяване на т.нар. двойна умалителност в български е прибавянето на два ума­лителни суфикса към неумалително име (напр. книга – книжка – книжчица; брат – братле – братленце). Съществуват и други средства за това, сред които осо­бено любопитно е съчетаването на умалително име с прилагателните малък, дребен и ситен. Примерите в интернет (включително в Българския национален корпус) за такива съчетания са многобройни: малка лъжичка, дребно късче, дребно бръмбарче, ситен дъ­ждец, ситен прашец и т.н.

При употребата на дребен и ситен обаче съществу­ват някои важни семантични ограничения. Назовавай­ки един предмет дребен, ние го определяме едновре­менно като по-малък от еднотипните му предмети и по-малък от човека. Затова от семантична гледна точка са неправилни съчетания като дребен блокдребен ко­раб и под. Обектът, определен като ситен, пък трябва да отговаря на друго условие – да се състои от множе­ство дребни частици (елементи). Именно затова ситен се съчетава най-често със съществителни като дъждснягпрах и т.н.

Към езиковите средства, с които се изразява двой­ната умалителност, спадат и съчетанията на умалител­но име с мини– и микро-. Те са сравнително редки, тъй като умалителните имена по начало са характерни за разговорния стил, а мини– и микро– не принадлежат към него. Все пак отделни примери са регистрирани в корпусите: миникутийкаминирокличкамикровла­синкимикротелца и др.

Макар и значително по-рядко, се срещат случаи, в които се съчетават три или повече маркера за умали­телност (например носленценцесалонченцемъничка солничкаситничък дъждец и т.н.). В български това явление се възприема като преувеличение на умали­телността, чрез което се изразява (само)ирония.

Автор: Николай Паскалев

брой 12, 23 – 29. III. 2023 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *