Защо матурите са трагични – говорят учителите

Едни учат математика по 5 часа на седмица, други – по 10-12, а ги мерим с един и същи изпит, казват преподаватели

Наближава над месец, откакто изминаха тазгодишните матури, но и в разгара на лятото напрежението в системата не стихва. Учители продължават да търсят причините за слабите оценки и да дават идеи за повишаването им, а от личните им обяснения в социалните мрежи, почерпени от многогодишния им опит в класните стаи, могат да се направят редица изводи. Предлагаме ви част от тях, споделяйки тяхната надежда, че общественият фокус в момента е обещаващ импулс за припознаване на образованието като инвестиция в бъдещето на страната.

Някои учат математика по 5 часа, други по 12 часа

Резултатите по математика на НВО в 7 клас провокираха позиция от учителя Иван Петров от частно средно училище „Роналд Лаудер“ в София. „Не знам дали знаете, но по програма часовете по математика в 5-7 клас са по 5 часа на седмица (до м.г. година бяха по четири). А знаете ли, че учениците от училищата, които гледате по върховете на класациите, са с по 10-12 часа седмично, а и много от тези деца в 5 клас са били подбрани (МГ-тата и част от частните училища)? Ако ученици с двойно повече часове по математика са постигнали среден резултат от 93 точки (като МГ в Пловдив), то колко би трябвало да постигнат неподбрани деца с по 5 часа математика седмично?“, пита той. Преподавателят подчертава, че не се оправдава, а просто посочва, че „нещо не е наред“ – най-вече за децата с по 5 часа по математика. „Те не са по-тъпи, уверявам ви“, казва той. 

За специализираните гимназии той предлага друг измерител за успех, тъй като НВО за тях би следвало е доста ниска топка. „Например, брой ученици, които достигат до областен кръг на олимпиада. По този индикатор ще дам пример с едно от най-елитните математически училища в София. На първо класиране след 4 клас са приети 156 деца, 131 от тях са класирани на областен кръг по математика (това е вторият кръг) – или 84%. В същото това училище, ако погледнем класиралите се петокласници за областен кръг, забелязваме, че те са 92 – или 59%. Да, пращат деца в националния отбор, но…“, загатва той.

За частните училища, в които според някои учениците са малко и по тази причина там резултатите са по-високи, той коментира: „Ами не е така. Частно училище Х със 77 ученици има среден резултат от 93,2 точки (от 100). МГ Русе са с 52 ученици, а МГ Варна – със 79“, дава за сравнение той. А за учениците, които биват обвинявани, че „били мързеливи, неуважителни, невъзпитани“, коментарът му е следният: „Колеги, от нас зависи какви са учениците. Как очаквате да пишете нещо с гръб към останалите и те да ви слушат? Аз не го разбирам това. Никой не ни е длъжен. Ще кажете, че те са в училище, за да учат. Не, те са в училище, за да ги научим и сме длъжни да измислим смислен начин за техния престой от 6-7 часа (и повече), а не да им губим времето“, категоричен е Петров.

Преподавателят смята, че обучението по математика трябва да се промени. С приложения като GeoGebra, Desmos, Mathigon, Graspable math, Scratch, обучението по математика трябва да е нещо много по-различно, включително да се използват в стандартизираните изпити, посочва той.

Системата е на автопилот 

Учителят Иво Райнов от езикова гимназия „Екзарх Йосиф I“ в Ловеч обръща внимание на влиянието на политическите кризи върху системата. „От 4 г. сме в ужасяващ застой. Ето МОН ще пропилее лятото, за да се ориентира в ситуацията. Система, в която около 1/4 от директорите са временно изпълняващи или доработващи след пенсия, но тотално демотивирани вече. Система, в която от години се чудим знания или умения и в каква доза, ама само се чудим. С крещяща необходимост учителите да бъдат обучени на нови умения и методи, но с проядена от корупция квалификационна организация. С изправени на ръба на оцеляването малки училища, в които ученикът е господар и от неговия „финансов ваучер“ зависи прехраната на учителя. Със стотици училища, в които не се води образователен процес, защото сринатата дисциплина се е трансформирала в ежедневен ученически тормоз върху учителите. Със силно компрометирано кадрово обезпечаване, къде заради липса на качествени кандидати, къде заради  безконтролното и еднолично управление на някои директори. С неефективно използване на средствата по национални програми. С нежеланието да се изработи стандарт за качество и доминираща представа, че всеки може да го мери, както му харесва. С контролна институция, принудена да променя критериите в движение точно защото оценките й не се харесват поради липсата на ясни изисквания. С преекспониране на резултатите от НВО и ДЗИ и почти пълно обществено неразбиране, че в работата си учителят гради умения, качества и ценности, които няма как да попаднат в твърде едрата мрежа на тези изпити“, възкликва още той.

За да тръгнат образовователните резултати нагоре, според него трябва да се решат три проблема, отдавна поставени „на трупчета“ – подобряване на дисциплината; възстановяване на мотивацията на ученици за учене, ерго осигуряване на аргументи за житейска и социална ценност на придобитите знания и умения, и пренастройване на училищното образование към създаване на знания и умения, потребни за успех в един технологичен век.

Ниски доходи – ниски оценки

„Поглед към изпитите в образованието от различен ракурс. Добре известно е, че най-бедният, слаборазвит и обезлюден район е Северозападен. Според резултатите от НВО в 4 клас 3 от областите в района са сред последните 8 области. На НВО в 7 клас всички пет са сред последните 8 области. На НВО в 10 клас 4 от областите са сред последните 8. Според резултатите от ДЗИ всички 5 области са сред десетте най-слаби. Естествен резултат. В областите с икономически упадък демографският потенциал е изчерпан, амбициозните семейства са по-малко, мотивираните  деца намаляват, а перспективите учители не достигат и все по-често търсят другаде работа“, заключава още учителят Иво Райнов. Постът му е добра местна илюстрация на глобалния извод от международното изследване PISA, че образователните резултати на децата до голяма степен зависят от социално-икономическия статус на родителите. За съжаление и тазгодишните изпити показаха, че България остава сред страните, в които разликите в представянето на учениците с нисък и с висок статус са едни от най-големите.

Отговор на творчески въпрос? Но това изобщо не се учи в клас!

И новият просветен министър проф. Галин Цоков, както всички негови предщественици, заговори за нуждата от промяна на формата на изпитите в посока компетентностния подход. „Защо вместо преразказ на изпита в 7 клас да не се даде задача отговор на творчески въпрос“, попита той в интервю за „24 часа“.

„Подобен жанр никога не се е учил в българското училище“, отговори му в писмо учителката Марта Радева от Варна. По думите й за есе повечето от седмокласниците все още са малки, а ако се дадат теми за свободно съчинение, оценяването би било доста субективно. „Като жанр съществува „отговор на литературен въпрос“, който би трябвало да се изучава в седми клас, но поради претовареността на учебната програма така и не остава време да се отработи. Години наред децата се явяваха на изпит след 7 клас именно с този жанр (или със сходните съчинение разсъждение и преразказ с елементи на разсъждение). Но наблюденията ми са, че именно тогава падаше голямо наизустяване, защото по-високи оценки получаваха учениците с по-силна памет, научили перфектно разработките на своите учители или текстове от добри помагала. Това си имаше и предимства, защото още от седми клас речниците на децата се обогатяваха с някакъв понятиен минимум и учениците свикваха да аргументират. Но това ставаше с цената на много насилие над детската психика. Мисля, че на този етап преразказът на неизучаван текст в съчетание с тест, в който има и въпроси със свободен отговор, е несъвършен, но приемлив вариант. Той не изисква наизустяване, а достатъчно упражнения, читателски опит, концентрация; разкрива равнището на езиковата култура“, казва тя в писмото си.

Радева прави конкретни предложения относно проверката на писмените работи – освен ключови думи и изрази експертите от МОН да въведат към ключовете на свободните отговори нещо от рода на „или подобни по смисъл, синонимни думи и изрази“. Според нея председателите на комисии и супероценителите трябва да се избират сред доказали широката си скроеност, интелигентност и добронамереност хора. „Съгласна съм, че не става без ясни правила и опорни думи. Но без широк хоризонт и добронамереност страдат точно интелигентните, творчески личности“, кава тя.

Източник. segabg.com