(Не)амбициозните родители срещу (не)амбициозните учители

Старо правило е учителите и родителите да работят заедно за благото на детето. Работата на учителя би трябвало да е естествено продължение на това, което родителят дава на детето у дома, като познания, възпитание, опит, умения. Родителят поставя фундамента, а върху него учителят продължава в училищната среда и в рамките на училищното образование да надгражда. Защото все пак върху „нищо“ не може да се изгражда или надгражда, трябва да им някаква, макар и може би нестабилна основа. Големият проблем идва тогава, когато или родителят не желае да се ангажира и оставя всичко в ръцете на учителя, или амбициите на родител и учител се разминават драстично. Как, кога и с какви последствия несъответствието между амбициите на родителите и учители води до проблеми за самото дете?

(Не)амбициозните учители

Учителите могат да се разделят на три групи. Тези, които дават минимума от себе си; такива, които се справят добре с работата си; и превъзходни учители, които се раздават максимално. Първият тип учители са тези, които покриват държавния изискуем минимум, който да се преподаде на учениците и с това приключват. На мнение са, че това е достатъчно, нямат желание, а често и капацитет, да излязат извън очертанията на този базис. Не дават, но и не искат повече от това от своите възпитаници. Вторият тип учители са тези, които ученици и родители приемат за справящи се добре с работата. Обясняват увлекателно, преизпълняват образователните минимуми, работят по посока на това да свършат работата си добре. Третият вид учители, за съжаление, са вече на изчезване. Това са тези редки екземпляри, които приемат държавния изискуем минимум точно за това- за минимум. А над него изграждат пластове- на знания, на умения, на постижения и много други. Те създават не ученици, а мислещи и пламтящи за нови знания бъдещи успешни хора.

(Не)амбициозните родители

Родителите също се делят на две основни групи. Първата група са абсолютно неамбициозните, които приемат, че е достатъчно децата им да усвоят необходимия минимум от знания и умения. Втората група са тези, които искат не просто повече, а много и всичко за децата си. Първата група приемат образованието като нещо, което трябва да се случи на децата им. За тях това е работа на учителите, те носят отговорност и имат ангажимент не само да образоват, но и да възпитат, и да развият емоционално техните чада. Втората група родители приемат образованието и училищната среда за нещо, което е само част от развитието на отрочетата им. И съответно се стремят да надграждат извън и над нея, като работят заедно и отделно от учителите, там където и както това е възможно. Това са родители, които искат още, и още, и още, като изискват не само от детето, но и от себе си, и от учителя. Интересно е, че трети вид на родителите, такъв междинен, който проявява някакви амбиции към детето си, но не крайни, почти вече не може да се открие. Защо ли? Защото колелото на амбициите е мощна двигателна сила, която подеме ли някого във вихъра си, не може да бъде спряно.

Разминаването между родители и учители

Голямото разминаване идва тогава, когато учители от вид едно, срещнат родители от вид две. Или, когато учители от вид втори и трети, се натъкнат на родители от първи вид. Както беше споменато в началото, родители и учители трябва да работят заедно, в синхрон. И това може да се случи само тогава, когато има възможност и желание и от двете страни. Може да се случи, когато има реципрочност и вижданията на двете страни за развитие на децата се препокриват. Учителят, който се придържа към минимума, който нормативните актове изискват от него да даде на учениците си, не може да разбере амбициите на родителя, а и капацитетът му не позволява да излезе извън зоната си на комфорт и да покаже активно отношение и действие по посока на тези амбиции. По същия начин, родител, който сам по себе си не е амбициозен по отношение на детето си, трудно може да бъде заставен от учителя да му  съдейства. Когато той самият не вижда смисъл да прави нещо за своето собствено дете, мнението и желанието на учителя не могат да го заставят да предприеме каквито и да е стъпки в тази посока. И най- лошото е, че един такъв родител не само, че не би помогнал на учителя, а дори би се възпротивил и би действал в посока  да саботира работата му.

Пресечната точка между желанията и възможностите на учителя, тези на родителя и благото на детето е невинаги лесна за откриване. Напротив, дори често е почти невъзможно да бъде достигната. Поради това, родителите трябва да търсят внимателно учители за своите деца и когато открият амбициозни, с желание и хъс, да им отдават уважение и да работят заедно с тях. А учителите, когато се срещнат с амбициозни родители, следва да дадат максимума на знанията и уменията си, да покажат висша форма на професионализъм за да бъдат адекватни спрямо тези амбиции.