Доц. Пампоров, в Министерството на образованието има идея българският език да се изучава като чужд език от децата, за които той не е майчин. Мнозина намират идеята за опасна защото ще доведе до по-голяма сегрегация на общности. Нека първо да ви попитам – кои и колко са децата в България, чийто майчин език не е български? Включват ли се в това число децата на мигранти?
Алексей Пампоров: За съжаление към момента няма достатъчно добри статистически данни, които да показват точно колко са децата, за които българският език не е майчин, защото преброяването през 2021 не обхвана над 10% от населението в това отношение, както и защото преброяването не позволява хората да посочват повече от една етническа идентичност и съответно майчин език. С уговорка, че даннните са приблизителни, може да се каже че турските деца са към 90 хил., толкова са и ромските деца, децата от другите традиционни етнически малцинства са около 10 хил., но трява да се подчертае, че за над 180 хил. деца НСИ няма информация за тяхната етническа идентичност или малчин език, като в общия случай това не е български. Децата с българска идентичност и български майчин език са около 67%, т.е. приблизително една трета от децата, живеещи в България имат майчин език различен от български. И тук все още не включивм децата на бежанци и мигранти, като само украинските деца, със статут на временна защита и живеещи в момента в България са над 15 хил.
Какъв е експертният Ви коментар за идеята на МОН?
А.П. Това е нещо, което отдавна трябваше да се случи. Тоталитарната практика, че всички са „длъжни“ да знаят български, щом са в училище, беше довела до това, че множество ромски и турски деца бяха записани в специални училища за деца със забавено интелектуално развитие. Защото не разбират какво им се говори в час. За съжаление все още има педагози, които не осъзнават колко му е трудно на едно дете в учебна система, в която не говори свободно съответния език. В момента не ги изпращат в такива училища, а ги обявават за деца със „специални образователни потребности“(СОП). Създаде се мрежа от медиатори, която да ги издирва и привлича в училище. Защо? Именно защото не беше осъзнато, че към тях трябва да има различен езиков подход, понеже българският език не е майчин. Намерението на МОН в този смисъл е добро, въпросът е каква ще реализацията. Защото ако решат да оформят паралелки по-мачин език, не просто ще усилят сегрегацията, а е възможно да произведат апартейд. Много зависи какъв ще е подходът, а и да се случва във възможно най-ранна възраст – напр. 4-5 години, след което да няма нужда и да са научили български език децата.
Познавате световната практика за допълнителни часове с различен от официалния на страната език. Разкажете накратко!
А.П. Накратко, има два принципа, които е добре да се прилагат заедно. От една страна, децата в детските градини и учениците, за които българският език не е майчин трябва да получат допълнително обучение по български език. Но той да не им се преподава така, сякаш те го владеят добре и е въпрос само на синтактичен разбор, за да са перфектни. Детето влиза в детска градина или в училище със своя набор, във своята възрастова група и се полагат усилия за една или две години постепенно да навакса с езика. Много важно в този случай е да се оценяват индивидуалните постижения на детето, а не общото усвояване на материала. Ако на вас сега ви изнесат и най-елементарния урок по физика или химия на китайски език, няма да разберете нищо от урока. И именно затова трябва да се има предвид майчиният език. И тук идва вторият принцип. Всяко такова дете следва да получи педагогически асистент. Човек, който стои до него в класната стая и му помага да разбере материала. Или може да получи „ментор“ – човек, който в следобедните занимания му помога да навакса пропуснатото. Има различни подходи. В един обучителен център за деца-мигранти във Виена дори съм виждал как всеки предмет е надписан. Дори и най-елементарните думи като врата, лампа, прозорец – за да могат децата бързо да свикнат с начина, по който графично изгледжат думите, дори още да не могат да пишат. Има много възможни и подходящи за различни възрасти подходи.
Източник: marginalia.bg
Bulgarian