Преди две седмици помолих МОН да ми предостави данни за текучеството на учителите в училищата – колко напускат, колко ги съкращават и уволняват и така нататък.
Вчера получих най-нелепия (поне засега) отговор, който някога съм получавал от държавен служител и затова цитирам този “шедьовър” едно към едно:
„УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МАТЕЕВ,
Събирането, обработването, използването и съхраняването на информацията в системата на предучилищното и училищното образование се извършват чрез Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование (НЕИСПУО).
Условията и редът за воденето на НЕИСПУО са уредени в Наредба № 8 за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование (обн. ДВ, бр. 66 от 23.08.2016 г., в сила от 23.08.2016 г.), издадена от министъра на образованието и науката.
Съгласно Наредба № 8 в НЕИСПУО се събират данни за педагогически специалисти/непедагогичски персонал като: длъжност и щатно място, на което е назначен; трудов стаж; данни за назначаване; данни за образованието и квалификацията; данни за задължителната норма преподавателска заетост.
В НЕИСПУО
не се събира и съхранява информация за уволнени,
напуснали или пенсионирани педагогически специалисти. В НЕИСПУО не е предвидена възможност за генериране на справки за „текучеството“ на педагогическия и/или непедагогическия персонал, както и справки за промени на директора на училището.
Министерството на образованието и науката не поддържа база данни, от която да се направи справка за промените в изпълняващите длъжността директор на училище през годините.“
Денонощие по-късно все още не мога да асимилирам съдържанието на отговора и не знам как да отговоря на госпожа главния секретар на МОН, която за втори път (на практика точно това се получава)
отказва да ми предостави обществена информация,
каквато в една нормална организация би трябвало да се намира на един клик разстояние.
Нещо повече! В нормална организация от такъв мащаб, каквато е системата на образованието в България – с всичките десетки хиляди учители, които работят в нея – през 2023 г. би трябвало дори да има автоматизирана система, която периодично да прави подобни анализи, да изготвя и да изпраща справки на всички заинтересовани лица. И преди всичко – на министъра и министерството. Такива справки, каквито още като студент съм правил за организации с по 20-ина служители.
Този отговор е нелеп на толкова нива едновременно, че дори не знам откъде да започна да тълкувам съдържанието му.
Всъщност – започвам ето оттук:
думата “текучество” е сложена в кавички.
Сякаш от МОН за първи път я чуват в този контекст. Министерството на образованието и науката не знае какво е текучество на персонала? След като точно то е институцията, под чиято шапка са училищата, университетите и БАН, т.е. хората, които подготвят бъдещите кадри не само по човешки ресурси, но и по каквото и да било. Тези, които реално са отговорни за качеството на човешкия ресурс в България, не са чували за един от основните показатели в мениджмънта на човешките ресурси?
И докато човек може да се заблуди с лека ръка и да каже “е, какво пък, то секретарката може и да не го е чувала”, нека не забравяме и за миг, че
това е официален отговор на министерство, т.е. на държавата!
И в този официален отговор ми се обяснява надлъж и нашир как в НЕИСПУО не се съдържат такива данни и НЕИСПУО нямало как да генерира такава справка. Което колкото е вярно, толкова и не е, защото в НЕИСПУО със сигурност се съдържат данните за това към коя дата кой учител къде преподава. А това са – кажи речи – 85% от данните, които съм поискал. Остава само да разберем каква е причината за смяната на местоработата, отделните казуси да бъдат групирани и преброени.
“Шедьовърът” на МОН в пълния му блясък!
Това, че в самата система на НЕИСПУО
секретарката не може с два клика
да извади въпросната информация, не значи, че тази информация (или поне огромната част от нея) не се съдържа в базата данни на тази система.
Не значи също, че някой стажант от фирмата, на която се плаща от бюджета да поддържа НЕИСПУО, не може да генерира въпросната справка за няколко часа.
Не значи и че МОН – ако наистина служителите и началниците му толкова ги мързи – не може да прехвърлят въпроса на друга компетентна институция, която също разполага с тези данни (например НОИ).
Всъщност, всичко „това“ означава само едно – в МОН просто не им пука за тази информация. Не ги интересува какво става с учителите, има ли текучество, защо има текучество, какво изобщо означава “текучество” и каква информация
дава то за качеството, с което управляваш организацията.
А тази информация е много сериозен индикатор за това дали организацията се управлява добре, дали се развива, дали успява да привлича нови кадри или просто е затънала някъде в блаженото безгрижие на миналия век (хмм хмм?) и продължава да е убежище за блажено изживяване на дните до пенсия…
Да разгледаме проблема и от една друга страна. Преди не повече от месец училищните директори реваха, че някакъв си Национален инспекторат на образованието щял да им прави някакви си атестации. Министърът (втори пореден) обясняваше по медиите как оттук нататък
някакви си пари щели да следват някакво си качество.
После събраха някакви работни групи, които щели да разписват някакви критерии за качество на образованието и за качеството на работата на директорите, които – докато аз го пиша този текст – се събират, срещат и съвещават… каквото трябва.
И как, след като в МОН не са чували какво е “текучество”, не го измерват и нямат намерение да го измерват, ще вдигнат нивото? И как ще оценят дали един директор управлява добре или управлява зле, ако
нямат никаква представа защо учителите бягат от училището му?
Не ви ли хрумва, че точно в контекста на тези атестации искам достъп до тези данни? А аз заблуденият си мислех, че те ги имат тези данни и на база тях ще атестират. НОИ поне няма ли ги тези данни? Явно не…
Казвам ви, този отговор е толкова нелеп и потресаващ в толкова много аспекти, че не може да се опише с думи. А думи има много –
нехайство, безстопанственост, мързел, безочие, некомпетентност.
Само мога да гадая колко други такива показатели не са ги чували нито в МОН, нито в РУО, нито в НИО, нито където и да е, където си мислят, че педагози трябва да управляват сложни организации с над 30 000 човека персонал и където синдикатите на този персонал колят и бесят.
Не очаквайте да се оправи образованието, докато се управлява от необразовани и докато администрацията може да се окопае на службичката си и дори да не знае “ко ѝ туй тикучяству”…
Ще има още много време да се чудим защо “няма кадри”, защо уж хем младите напускат, хем старите стоят след пенсия, хем всички възможни комбинации между двете. Защото едно нещо докато не се измерва, не може и да се управлява.
____________
* Текстът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на Банкер.бг
Bulgarian