Какво налага това различие във формата им? На пръв поглед би могло да се предположи, че между тях освен семантична има и словообразувателна връзка, но дали наистина е така?
Въпреки първоначалното впечатление, двете думи не са свързани словообразувателно на българска почва, тъй като са заемки. Те произхождат от латински: съществителното корекция идва от correctio, а глаголът коригирам – от corrigo, като латинските прототипи съдържат различни коренови гласни, съответно е и i. Тази разлика е съхранена и в езиците посредници, през които двете думи са навлезли в езика ни, и съответно се запазва и в българския. Думата корекция е заета в езика ни през френски, немски или руски (срв. фр. correction, н. Korrektion, р. коррекция), а глаголът коригирам – през немския (от глагола korrigieren). Така различието в изписването на двете заемки в българския – съответно с гласна е или и – отразява различие в основата им в изходния език и в езиците посредници.
Подобна разлика във формата на семантично свързани заемки в българския наблюдаваме и при думите теория и теоретичен. Прилагателното теоретичен не е образувано на българска почва от теория, както би ни се сторило на пръв поглед. Също както и съществителното теория (от къснолатинското theoria, навлязло през руски) то е заемка. Произхожда от старогръцкото прилагателно ϑεωρητικός и е навлязло в езика ни през руски (рус. теоретичный). Ето как и в този случай формата на двете заемки в български носи отпечатъка на особеност в тяхното изписване в изходния език, съхранена и в езиците посредници.
Проф. д-р Сия Колковска
Секцията за българска лексикология и лексикография към Институт за български език.
Съавтор в тълковни, неологични, терминологични и двуезични речници.
Bulgarian
Вървим към бъдещето гърбом. Очите ни гледат назад. Малцина са като Ванга да „имат очи на гърба си“. Затова е и тази (почти)научна публикация. Не оспорвам фактологията. Това са часове в кабинетно търсене на истината. Поне 5 000 000 българи не се интересуват какво приемат шепа филолози за най-вероятно случило се в езика ни.
Какви източници използвате за да твърдите, че коригирам е формирано от употребата на глагола korrigieren? Какви немски учебници или списания са формирали убежденията на нашите възрожденци да използват немския глагол вместо тогавашния наложил се като международен език – френския? – Поне 100 години след Ботев нивота на река Дунав се съобщаваше на френски. Каква причина е имало, че видните българи да изберат несъответна на хармоничността ни дума от немския език?
Имам основания да питам така защото в Етимологичния речник има една глупост. Пише, че думата калдъръм е получена от турската дума калдър, но идва от гръцките калос и дромос. Ако човек рече да се замисли, ще открие, че е невъзможно Османската империя да е нямала дума за „вдигам, повдигам“ и я е получила от съчетаниет на гръцките калос и дромос. Турците са строили чногоетажни сгради и са вдигали строителни материали. Е, те не са знаели как да кажат „вдигам“ и затова са завладели Елада, че да въведат в речника си тази дума?:)
Етимологията е кабинетно занимание. Не е морално да се натрапват някои предположения като истини.
Нямам нищо лично срещу дейците на науката и на публицистиката, зет ми е доктор по биолгия, щерката е доктор по финанси. Както учените се смеят на народопрозрението, че Панагюрище идва от братята Пано, Гюро и Щерю, така и аз не приемам хрумки на отделни филолози да се представят като научен факт. Най-малко е от несъответствието между сегашно и минало време – „думата идва от…“ – Тя вече е дошла.:)
А забелязахте ли освен немския и вероятния руски посредник?
Трябва да се върви към приемане на правила за улесняване, а не за затрудняване в правописа. Никому не са нужни подобни отклонения и изключения от правилата, които водят само до грешен правопис. Това се отнася и да слято и полуслято писане и други. Учените да помислят в тази посока. Достатъчно ниже сложен езика и както всичко друго е редно да се помисли за улесняване, а не за затормозяване на пишещите.
А толкова лесно ще е да се използва българска дума вместо чуждица!
Аз не корИ/Егирам а поправям, изправя, оправям…
Точно!
Общо взето, бъркотията е пълна.
Просто се приема, че двете форми са дублетни и се свършва с тая мъка. Няма никакво значение -е или -и е.