Общото между притежателните и възвратните притежателни местоимения е отношението на принадлежност, което изразяват.
Оттук започват и различията обаче.
И ако в 1. и 2. лице ед. и мн.ч. е препоръчително използването на възвратното притежателно местоимение, когато вършителят на действието и обектът на действието съвпадат, то в 3 лице ед. и мн.ч. е напълно грешно да се използва притежателно местоимение в този случай.
Ето за какво става въпрос:
Той се обади на баба му. – некоректно, но допустимо.
Той се обади на баба си. – правилно.
Ти говориш с брат ти. – некоректно, но допустимо.
Ти говориш с брат си. – правилно.
Тя пише домашното ѝ. – грешно.
Тя пише домашното си. – правилно.
В 3. лице ед. и мн.ч. има някои особености, за които трябва да се внимава, защото 3 лице е най-капризно.
Неговата котка е пухкава.
Куфарът му е тежък.
В тези примери е ясно кой върши действието и чия е принадлежността.
Какво обаче не е наред в следния пример:
Той се обади на неговата сестра.
Двусмислицата подсказва за граматически неверен пример. Ако в устната реч можем да се разберем или да „подразберем“ кой какво има предвид, то в писменото слово е редно да бъдем не само грамотни, но и ясни.
Особеното при възвратните притежателни местоимения е, че вършителят на действието и обектът на действието съвпадат – действието е насочено към своя извършител.
Ако кажем: „Той се обади на неговата сестра“, излиза, че той (например Иван) се е обадил на друга сестра (на Георги примерно).
Ако Иван се е обадил на собствената си сестра, е правилно да кажем: Той се обади на своята сестра.
Ето още няколко примера:
Те изведоха на разходка техните кучета. – грешно
Те изведоха на разходка своите кучета. – правилно
Тя търси нейната чанта. – грешно
Тя търси своята чанта. – правилно
Свериха часовниците им . –грешно.
Свериха часовниците си. – правилно
Източник: Obekti.bg
Bulgarian
„Той се обади на баба му. “ е грешно.
Ако се обажда на собствената си баба – грешно.
Ако обаче се обажда на бабата на някого другиго – правилно.
Правилно:
Той се обажда на баба си. (на собствената си баба)
Той се обажда на баба му. (бабата на някой приятел например!
принадлежността е различна – поне както е написано – още в първата група примери:
„Той се обади на баба му. – некоректно, но допустимо.
Той се обади на баба си. – правилно.“
Никога не бих заподозряла, че се е обадил на собствената си баба от първото изречение!
Ако приемем за вярно това: “ в 3 лице ед. и мн.ч. е напълно грешно „, то следват:
1. „Напълно“ = 100%, то какъв % е „грешно, но допустимо“?:)
2. Какъв критерий използвате за да установите, че нещо е грешно?
Българският език се говори от българите. Когато те употребяват дадена дума кой по-висш авторитет от българите може да обяви това за неправилно?
Обикновеният човек, който не иска да се излага, избягва да се позовава на неграмотни хора. Много българи не считат за необходимо да учат собствения си език и си остават арогантни и некомпетентни функционални ползватели без авторитет.
Правилно: Той се обади на сестра си.; Той се обади на своята си сестра.
Те изведоха на разходка кучетата си.; Те изведоха на разходка своите си кучета.
„Той се обади на баба му“- на чия баба се обади той? На своята баба..
Той се обади на баба си.; Той се обади на своята си баба.
И понеже по-правилно е да се каже Свериха си часовниците, примерът отпада
Журналистите масово грешат употребата на му и си. И не само това, какво ще кажете за „пет пациентИ“?
Пет пациентА и петима пациентИ