Тайната на деепричастията

Деепричастията са част от ежедневната ни реч. Дори ако нямаме представа, че се наричат така, ние постоянно си служим с тях. За съжаление, много често погрешно.

Какво бихте казали за изречения като:

Пресичайки улицата, една кола ме напръска.

Отивайки на работа, коремът ме заболя.

Разхождайки се в парка, погледът му се спря на красиви цветя.

Със сигурност разбирате смисъла на изреченията, но може би все пак усещате, че нещо не е както трябва. И сте прави.

Деепричастието е употребено правилно тогава, когато вършителят в двете изречения е един и същи, тоест вършителят на действието, изразен с деепричастие, и вършителят на основното действие в изречението, трябва да съвпадат.

Ако се върнем към горните изречения, ще видим, че и трите са грешни.

Пресичайки улицата, една кола ме напръска.

Така съгласувано, излиза, че колата пресича улицата.

Във второто изречение – коремът е отивал на работа.

В третото изречение – погледът му се е разхождал в парка.

Какво да направим?

Налага се да редактираме.

Имаме два избора:

1) Ако искаме да запазим деепричастието:

Пресичайки улицата, видях как една кола ме напръска.

В този случай и в двете изречения вършителят на действието съм АЗ.

Отивайки на работа, усетих как коремът ме заболя.

Разхождайки се в парка, той спря погледа си на красиви цветя.

2) Ако искаме да заменим деепричастието с глагол и да образуваме просто изречение в състава на сложното:

Като пресичах улицата, една кола ме напръска.

Когато отивах на работа, коремът ме заболя.

Докато се разхождаше в парка, погледът му се спря на красиви цветя.

Съставил: Цветелина Велчева

5 Replies to “Тайната на деепричастията”

  1. Не знаех, че има такова правило. За съжаление редактирането на първия пример не ме убеждава в това. „Пресичайки улицата, видях как една кола ме напръска.“ Как “ видях“, когато самият аз съм напръсканият от колата? Може би трябва да е Пресичайки улицата, аз бях напръскат от една кола .“

    1. Примерите са много добре подбрани и удачно редактирани. Но нека да уточним следното: Вие пишете: “ … вършителят в ДВЕТЕ ИЗРЕЧЕНИЯ е един и същ …“ – всъщност, при изреченията с употребени деепричастия не става въпрос за ДВЕ изречения, а за едно изречение с обособен израз, съдържащ деепричастие. И правилно сте обяснили, че вършителят на двете действия трябва да е един и същ.

  2. По-интересното е да отбележите как се пише отрицателната частица „не“ при деепричастията. Това се греши при писане. А тук не е споменато.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *