Професор Мурдаров за „погребаните“ думи и още нещо

Уменията и постиженията в областта на езикознанието и българският език на професор Владко Мурдаров, е невъзможно да се разкажат с няколко думи.

Настоящата ни среща с него, за която отдавна мечтаем, е вдъхновена от две неща – от настъпващите с годините промени в словото, правоговора и правописа на всеки един българин и от предстоящия най-светъл български празник – 24 май!

В един момент от живота си, Владко Мурдаров, увлечен по превода на книги на български език установява, че за преводача, разбира се, е важно да знае чуждия, но още по-важно е да познава добре майчиния си език! Истина, стара колкото света, за която той работи през всичките дълги години на своето емоционално до степен на зараза ОБИКВАНЕ на родния ни език.

За което можем само да кажем: Благодарим ти, Професоре!

Пожелахме да се разговорим с него за Езика ни, сега остава да споделим удоволствието с вас!
Насладете се!

Професор Мурдаров, здравейте. На прага на 24 май сме, този вълшебен празник. И нормално идва страховития въпрос – умира ли българският език? 
Проф. Мурдаров: Мога да кажа, че езикът ни се развива по най-естествения начин. При него няма никакви спадове или конкретни възходи. Това, което се случва с него, е една нормална промяна за един развит книжовен език.
Езикът ни си „живее” съвсем нормално, но разликата е, че различните хора го използват по различен начин и поради тази причина много често си правим извода, че езикът обеднява и се замърсява от чуждици, както много обичат да плачат българските хора. Истината е, че навлизането на нови думи в езика ни само го обогатяват, защото те ни дават нови възможности.

С появяването на всички нови явления е съвсем естествено да се появяват и нови думи. И тъй като знанията и възможностите, които езикът ни дава, не са винаги достатъчни, заради това чуждата дума е добре дошла. Най-важното нещо при чуждиците е да знаем значението им, за да можем правилно да ги употребяваме и в крайна сметка да се разберем помежду си. Нерядко те имат повече от едно обяснение, но ние приемаме да използваме само едно от тях. Също така трябва да се взима предвид и смисълът, който българинът влага в чуждата дума, защото често се случва тя да бъде смислово променена. Давам пример с глагола „спекулирам“, който в повечето езици означава предполагам. Докато ние малко сме стеснили значението й и употребявайки тази дума, смислово наблягаме само над вършенето на някакъв вид спекула.

Но в медиите речта и рекламите вече са такива, че немалка част от по-възрастните хора едва ли ги разбират! На какво се дължи това?
Проф. Мурдаров: Да, така е, точно заради новите думи! Навремето бабите ни са казвали, че когато човек борави с чужди думи, той говори купешки. Което именно значи, че той си е купил отнякъде нещо, обаче не е сигурно, че този, който го слуша, ще го разбере.

По-интересното е, че макар и в по-редки случаи, съществува разлика и в речта между мъжете и жените. При нас тя не е толкова фрапантна, като в други езици, тъй като мисленето и боравенето с думи на двата пола в България доста се е изравнило. Например, знаете ли какво се има предвид, когато една жена каже за друга, че е въздебеличка, и какво това означава за мъжа?!? Разликата е там, че за жената това значи прекалено дебела, докато за мъжа – пълничка, ама не чак толкова, пухкавка!  И съм правил експерименти със студентите ми точно с тази дума, за да разбера кой мъж разсъждава по типично мъжки начин, и кой – по женски.
Но наистина в момента има доста голям проблем между разбирането на различните поколения. Логично младите говорят по един начин, възрастните – по друг. Не говоря за младежкия жаргон, но младите имат такъв езиков речник, който, меко казано, е непознат и неразбираем за по-възрастните, както и обратното.

Означава ли това, че различията в изказа между две поколения днес е по-голяма от преди време?
Проф. Мурдаров: Да. Може да се каже, че сегашните млади… Първо да уточним какво се има предвид под „млади”! Не говоря само за 18-19-годишните, но и тези на 25-26 години, та до 30, въпреки че и при тях се усеща разлика в начина на говорене. За „възрастни” можем да сметнем хората от 45-50 години нагоре.

А тези между 25 и 45 години? 
Проф. Мурдаров: Хайде, да кажем, че този период от време е някакъв плавен преход! Но, така или иначе днес има много по-големи различия между речта на младите и по-възрастните в сравнение с това, което е било по-рано. По-младите днес непрекъснато са в интернет – гледат, слушат, играят, четат…, макар че могат и да си навредят. Въпреки че, използван „правилно”, интернет обогатява, включително и речта. Докато хората над 50-55 г. почти не влизат в това пространство и е логично да не разберат онова, което по-младите им говорят.

Не зависи ли от нас самите как и с каква цел ще използваме интернет-пространството, телевизията…?
Проф. Мурдаров: Телевизията е по-особено нещо, защото тя е доста по-консервативна. Има по-лековати предания, които се излъчват…

Дефинирайте лековати!
Проф. Мурдаров: В момента българският народ много се забавлява, гледайки т.нар. забавни предавания, разбирайте хумористични, в които предлаганата реч е на много ниско битово равнище. А и темите, които засягат, като че ли са ориентирани само от пояса надолу. Поради тази причина това е с цел гъделичкане и печелене на публика и тя явно харесва предлаганото от ефира, което доведе дотам, че почти всички телевизии, за съжаление, тръгнаха по този път. Но, в края на краищата лошото от ефекта на предаванията от този тип е, че не учат на нищо смислено – нито по начина, по който се говори в тях, нито с темите, които засягат.

Докато в сериозните, публицистичните предавания речта е доста по-закостеняла и повече се използват клишета. Понякога медийните личности, политиците, които гледаме в ефир, трябва да звучат различно в зависимост от ситуацията. Понякога трябва да избягват клишетата, с които боравят ежедневно и да се държат и говорят човешки.

Изобщо в момента сме в период, в който всички използват колкото се може повече клишета. И понякога става така, че слушаш едно дълго изказване и нищо не запомняш, защото ефектът е нулев! Разбира се, важен е и начинът, по който изглеждаш и как въздействаш на хората с присъствието си, особено когато си публична личност, за да не ИЗГЛЕЖДАШ и звучиш като отличник със заучени фрази. Затова пък други говорят на разбираем, достъпен и близък до изказа на всички българи начин, макар и с грешки.

Според Вас има ли думи, които са „погребани”, а не би било лошо да се ползват в ежедневната ни реч?
Проф. Мурдаров: Ако прегледате по-стари речници отпреди 89-а година, ще видите думи, зад които в скоби пише „остарял”(-а, -о, -и), а в днешни дни се употребяват. Например такива са господин и госпожа! Даже думи като кмет, жандармерия(-ст) също бяха „остарели”, защото бяха свързвани с някакъв предишен строй. Докато днес те са възродени и отново се ползват.

Например в романа на Милен Русков „Възвишение” бе обърнато специално внимание на изказа и имаше опит съвременната лексика да бъде по някакъв начин състарена. Но, в случай като този употребата на остарели думи се вързва с тематиката и самият текст го изисква.
Иначе в битовата ни реч няма нужда да връщаме такива думи. Моите студенти са ме питали за остарялата форма на думата „защитавам”, която исторически погледната е правилно да се казва „защищавам”, но днес вече сме се освободили от второто й „щ”. Освен ако не сте артист и речта ви в пиесата, в която играете, би звучала по-добре, ако използвате остарели форми на думи.

А съществува ли и обратна теза – че се използват прекомерно и на всяка цена чуждици, от които няма смисъл, имайки предвид факта, че си имаме подходящите думички?
Проф. Мурдаров: Ще ви отговоря така: сега, да кажем, че аз съм известен човек и поради тази причина решавам, че трябва да се представя пред вас като особено интелигентен и затова ще говоря само с чуждици! 
Скоро чух, че няколко музикални състава в България обявяват, че създават музикален клъстър. Това добре, но не си даваме сметка, че клъстър, в буквален превод от английски, означава обединение, при това на икономическа основа. Що е необходимо да бъде клъстър? Искаме да се направим на сложни и не щем да употребим думата обединение, защото явно звучи твърде „обикновено”, а другата дума е някак… шик!

Кои думички не чувате вече в речта на хората?
Проф. Мурдаров: Истината е, че специално аз непрекъснато говоря с – много важно нещо! – четящи хора! Моите събеседници, а те са много – и децата, завършили току що училище, и изучаващите актьорско майсторство, всички те говорят много прилично. Така че в тяхната реч не забелязвам думи, които да ми липсват. А дори нещо да им се губи, то се набавя почти по същия начин, по който, когато говорим чужд език и не можем да се сетим за конкретна дума, ние асоциативно и описателно я представяме с други.

Втрещявате ли се от изрази, които чувате от хората по улиците?
Проф. Мурдаров: Най-вече от едно! И това е фактът, че напоследък станахме изключително груби в речта си, в словото си, освен груби физически! Макар че, сравняван с другите славянски народи, българинът не псува чак толкова много. Не сме като братята сърби, например, но въпреки това и при нас броят на вулгаризмите става все по-голям.

Думата, която лично мен дразни, е пич, или по-скоро ме дразни безхаберието на онези, които я употребяват, очевидно незнаейки точното й значение! Може ли и мъжа, и жената, да бъдат пич?!? И как може да се каже за една жена, че е „страхотен пич”!?! Първоначално тази дума, взета от турския език, е свързвана най-вече с израстък, второстепенно покълване на друго, дори излишно стъбло от основното, нещо незаконно…

Втрещявате ли се от изрази, които чувате от хората по улиците?
Проф. Мурдаров: Най-вече от едно! И това е фактът, че напоследък станахме изключително груби в речта си, в словото си, освен груби физически! Макар че, сравняван с другите славянски народи, българинът не псува чак толкова много. Не сме като братята сърби, например, но въпреки това и при нас броят на вулгаризмите става все по-голям.

Думата, която лично мен дразни, е пич, или по-скоро ме дразни безхаберието на онези, които я употребяват, очевидно незнаейки точното й значение! Може ли и мъжът, и жената, да бъдат пич?!? И как може да се каже за една жена, че е „страхотен пич”!?! Първоначално тази дума, взета от турския език, е свързвана най-вече с израстък, второстепенно покълване на друго, дори излишно стъбло от основното, нещо незаконно

Да, очевидно отново иде реч за мода, която след време ще отмине и ще дойде нещо ново. А думата пич замести копеле и тръгна преди всичко от столичани, но значението и на двете е едно и също. Така, както при пловдивчани е майна, в плевенският край е дъ ге, във Варна е хюмне, и т.н. Въпрос на регион. При всички положения това е опит за колоритност и обогатяване, ако мога така да се изразя, на речта.

Да, но ние по-младите не влагаме този смисъл специално в думата пич, използвайки я! По-скоро това е готин, точен, отговорен, забавен човек.
Проф. Мурдаров: Всичко е положително?!? А „копелето” не е, така ли?

Не и в буквалното значение – копеле на баща си/майка си, а като обръщение към друг млад човек, без да се влага арогантност. Е, освен, ако наистина не решиш да нагрубиш другия!
Проф. Мурдаров: Да, разбирам. И все пак мисля, че въпреки въплъщението на всички положителни черти, събрани в тези думи, ще е временно и в бъдеще ще се появи нещо ново. Мода, както казах.

Често се получава така, че в шеги и закачки хората измислят нови думички. Вижте само колко е интересен езикът на децата! Те имат неподправено въображение и развиват невероятни усет и чувство към всичко ново. И може да се случи така, че да се родят наистина нови думички за тяхното поколение, които да се ползват и извън границите на България.

А какво, свързано с правоговора и изказа, не бива да се допуска в медиите с национален ефир?
Проф. Мурдаров: Аз съм невероятно професионално изкривен! Много се дразня от поставянето на безумни ударения в думите. А още по-странно е, когато се появяват ударения при собствени имена, които са известни на широката публика, и изведнъж водещия ги изговаря по… невероятен начин. 

Давам веднага пример с думата чембало, но телевизонера казва чембало. Което ме кара да мисля, че той никога не е чувал за тази дума, за този музикален инструмент, и не знае как се произнася. 

Или трагично нашумялото напоследък френско издание ШАРЛИ, което самите французи произнасят с ударение на първата сричка. Но ние тук решихме, че щом идва от Франция, тази дума трябва да се произнася с ударение на последната сричка, както звучат повечето френски думи.

Когато Жан-Клод Юнкер бе избран за шеф на Европейската комисия, специално направих справка за него за БАН и затова как точно да бъде произнасяно името му в България. Дали ударението да бъде на „ю”, защото е от немски произход, или на „е”, тъй като е френско-говорящ. Още повече – ние си имаме думата „юнкер” (младеж, който следва във военно училище, бел.авт.), затова решихме да се произнася Юнкер. 

Преди години имахме уговорка с БТА – първоначално да се слага ударението върху името по начина, по който се произнася, за да се знае как правилно да се изговаря. Днес вече имената всеки ден са нови и всъщност заради това е толкова шарено. И понякога, чувайки дадено име да се произнася по един начин, се чудиш дали става въпрос за същия човек, чието име си чул да звучи по друг начин. 

Какво ще кажете тогава за залепването на буквата „е” след повечето глаголи – „ходиме”, „правиме” и т.н., или пък за забравения звателен падеж за собствените имена – Иване, Петре,…?
Проф. Мурдаров: Това е пак мода и може би отново софийска! Доколкото личните обръщения, особено при такива типично български имена, много възразявам срещу неизползването на звателните форми. Не зная какво да кажа. Опитваме се да обедняваме без никаква полза.

В предаването, което правя, получавам много сигнали и ме търсят много хора, но всички те са знаещи. А онези, които трябва да чуят, поне, е, те все нямат време или просто не обръщат никакво внимание. И дори да чуят, не забелязват грешките си. Т.е., чувството за самоусъвършенстване е закърняло, или изобщо не е развито.

Как е правилно да се каже за даден репортаж – че е „На живо”, или че това е „пряко или директно включване”?
Проф. Мурдаров: Вижте, и в тези случаи се използва директният превод на думата „Live” от английски. Това е истината! Друг буквален превод от английски, масово и неправилно използван у нас, което мен много ме дразни, е „Бъди себе си!”(Be Уourself). Такава форма в българският език не съществува, макар всички да я употребяват! Правилно е да се каже „Бъди ти!” или „Бъди самият ти!”.
Друг абсолютно неправилно използван израз е „Планът е изпълнен НА 100%”. Няма „на” пред процентите и на мен ми омръзва да повтарям едно и също нещо като идиот!!! 

От къде, с какво, по какъв начин се тръгва, за да говори един човек правилен български – семейството, детската градина, училището…?!?
Проф. Мурдаров: Всичко това накуп! Защото – много е важно мама и татко как говорят! Още повече, при мене…

„Мен” или „мене”? 
Проф. Мурдаров: И двете форми са правилни. „Мене”, „тебе” е малко по-изискано, „мен”, „теб” е една идея по-разговорно. Та! При мене… идват студенти от всички краища на България. Т.е., те са били в детска градина, завършили са училище, и въпреки това звучат така, както родителите и учителите им. 

Но правоговорът на учителите е най-големият проблем, не мислите ли?
Проф. Мурдаров: Битката за изчистването на диалекта е голяма, защото това регионално звучене не може да се промени! А, ако стане, ще е много бавен процес.

Децата, на които преподавам, искат да станат актьори. А от тях се иска да говорят правилен книжовен език. Ние, учителите им, години наред ги „мъчим” да говорят книжовно, след което те се връщат в родните си места и се оказва, че са маркирани от съгражданите си. И, щат – не щат, се връщат обратно към диалекта.

Един от лидерите на политическа партия у нас говори по начин, по който не се чува. И най-малкият му проблем е използваното от него средно-европейско „л”, което звучи като „уъ”! 

Друга много известна политическа фигура непрекъснато използва в речта си думите „оценят, преценят, намалят,…”, но това го има само в диалекта! На книжовен български е правилно да се каже „оценяват, преценяват, намаляват”!

Най-голямата ми болка при хората, които говорят публично е, че не се чуват как говорят и смятат, че така трябва. Т.е. – не са склонни в никакъв случай да се поправят. Отделен въпрос е, че никой от хората, пишещи речите им, не смее да им каже, че не трябва така да звучат, и поради тази причина те продължават по същият начин!
Всички казват „влезна, излезна, слезна”, а е правилно да се произнася „вляза, изляза, сляза”. И виждате ли, това са такива едни дребнички нещица, които обаче, когато се съберат в речта на един човек, независимо дали той е Пешо, Гошо или някоя политическа фигура, си казваме, че българският език е в много окаяно състояние! Не е вярно! Не е виновен езикът! Ти! Ти си виновен, че говориш по този начин! 

В правописа кои са най-често срещаните грешки и защо?
Проф. Мурдаров: Когато говорим за него ще отбележа, че хората не знаят правилото за пълен и непълен член. Има точно определени модели, където българина греши.

Извинете, че Ви прекъсвам, но не трябваше ли да кажете „при които”, а не „където” (българинът греши)?!? 
Проф. Мурдаров: Може и едното, и другото! Там е номерът – езикът ти дава повече от една възможност, но за правилната му употреба. И за пример пак се връщам на онази политическа фигура, която преди време каза „Момчето, къде ритам с него топка”. Ето ви и другите три варианта за това изречение: „Момчето, с което ритам топка”, „Момчето, където…” и „Момчето, дето…”. Вторият е грешен, диалектен, защото „къде” е определение за място, нахождение. 

Има ли думи, които умишлено не използвате?
Проф. Мурдаров: Много се пазя от употребата на думата „провинция” в речта си, защото много хора се обиждат. Затова съм си наложил да използвам израза „в страната”. В края на краищата нито Пловдив, нито Варна са провинции на София. Всяко място си има провинциален район, и това е. Далеч в мисленето си сме от корена на френската дума „прованс”. Още повече, че „провинциалист” или „провинциално” вече почти не се употребяват в смисъла на „селско”, т.е. – „глупаво”. 

Забавлявате ли се от някои граматически грешки?
Проф. Мурдаров: Не, нищо граматически сгрешено не ме забавлява. По-скоро щом чуя/видя грешка, веднага си намирам обяснението защо се е появила в речта/правописа на конкретния човек. 

Забелязвам колебания, при това масови, в правилната подредба при числителните – редни и бройни, имена. Правилното им изказване/написване зависи от последвалите ги съществителни, които, когато бележат лица, вече нямат специално „устройство”, те се използват само в мн.ч.. Например, дали да се каже „пет читателя”/ „петима читателя” (грешно!) или „пет читатели”/„петима читатели” (правилно!).

Книгите отживелица ли са вече по Ваши наблюдения?
Проф. Мурдаров: Не! Нито книгите, нито четенето умират! Започне ли се да се говори за грамотност, много се обиждам, когато някой каже, че хората не четат. Аз твърдя, че хората четат! Добре, може да не четат толкова много книги, както преди години, но го правят в интернет. Това да не би да не е четене?!? Дори скоро влизах в книжарница на пл. „Славейков” и броих 12 души, които чакаха на опашка с книга в ръка! Да, няма никакво значение какво точно четат. Но – четат! Да, вярно, че напоследък онова, което се предлага на книжния пазар е в една доста лековата форма, но хората продължават да купуват книги!

Истината е, че преди 25-30 години, когато издателите бяха няколко и нямаше толкова много книжарници, ние се редяхме на опашки, за да си купим конкретната книга. Сега, особено с наличието на интернет-пространството и огромната информация, с която разполагаме, нещата стоят по друг начин.

Ще ни препоръчате ли българска книга, която има съдържателен речников запас и би ни заредила и обогатила?
Проф. Мурдаров: Трябва да кажа, че романът на Георги Господинов „Физика на тъгата”, е книга, която първо като тематика е интересна и по-важното – от езикова гледна точка е много ценна. Алек Попов пусна преработено издание на романа „Черната кутия” с подзаглавие „Ниско прелитащи кучета”. Той пише точно така, както съвременният българин говори и от тази гледна точка е много хубаво българинът да „се прочете”, за да „се види” отстрани как звучи и как изглежда записана речта, която употребява.

Мислите ли, че човек трябва да разполага, познава и използва правилно определено количество думички, за да се каже за него, че има богат речник?!
Проф. Мурдаров: Казват, че когато човек започне да учи чужд език, за да разбира почти всичко в ежедневната реч, са му нужни около 4000 думи. Но, когато говорим за майчиния език, е друго. Едно е човек да знае и разбира думите, които ползва, друго е да може да ги употребява! И да има човек богат речник е, когато знае кога и коя точно дума да използва в конкретна ситуация.

Някъде негласно и дълбоко в себе си приобщавате ли хората в групички според словесния им запас?
Проф. Мурдаров: Не, не! Несъзнателно се ориентирам и усещам, че „този” знае и още много, или че на „онзи” възможностите му са толкова. Разбира се, слушайки хората, за себе си правя ясно разграничение, а от студентите си изисквам непрекъснато да обогатяват речника си. Защото когато разговаряш с някого за пръв път, наистина речта му оставя силно впечатление. Но има и други неща, които понякога поставят думите на заден план.

Кои са те?
Проф. Мурдаров: Външен вид, държание, жестове,… Изобщо цялостното поведение като въздействие на този човек върху теб.

Иде ли да значи, че думите ни могат да бъдат нашата „лъскава опаковка” или „фалшива фасада”, дори?
Проф. Мурдаров: Да, точно така! Това, че си завършил дадено учебно заведение, все още нищо не означава. Ние, училите хуманитарни специалности, сме със самочувствието, че сме най-образовани с оглед на езика, и може би е така. Ами ако аз започна да се сравнявам с някой инженер…?!? В крайна сметка всичко зависи от човека и интересите му! 

А съществуват ли „норми” или „етикети”, които е добре хората да спазват, за да не се изложат? С две думи – трябва ли да си мерим приказките?
Проф. Мурдаров: Ами да! Ситуацията подсказва по какъв начин всъщност трябва да говорим, и това е езиковата култура! Това чудо го повтарям непрекъснато – езиковата култура е възможността и умението ни да превключваме! По един начин да говорим с един човек, по съвсем различен – с друг. Т.е., като видим хората срещу нас, да успяваме да преценяваме кои са най-подходящите изразни средства в общуването ни с тях, така, че да бъдем разбрани. Същото важи и за поведението.

Има ли „природно-интелигентни” хора?
Проф. Мурдаров: Ами, казва се, че има. Да, мисля, че има. Скоро слушах изказване на известен български скулптор, твърдящ за себе си, че е интелектуалец, по повод личността на покойния вече президент Желю Желев. Той каза, че при д-р Желев се наблюдавала една много интересна „компилация” между здрав селски дух и … еди какво си още, не помня. Което показва, че въпросният „интелектуалец” не знае какво точно означава думата компилация! Това означава, че даден човек, решил да се прави на интересен и интелигентен, почва да пердаши глупости и да прекалява с чуждите думи. Като че ли това е мярката за интелигентност, а всъщност – не е!

Това прилича малко на готвенето – приготвяш нещо и слагаш всички подправки в яденето!?
Проф. Мурдаров: Да, и накрая може и да се получи, нищо, че ще стане буламач, но няма значение!

Трябва ли да имаш висше образование, за да „станеш човек”?
Проф. Мурдаров: Не, не! Висшето образование по-скоро е една тапия на листче хартия. Едно време казвахме, че това образование гарантира кариерата ти, но днес нещата са много променени и това не е достатъчно. Виждаме, че хора с 5 висши са „на улицата”, а други без „нужната” квалификация са „пробили” в живота и са много успели в това, което правят.