Кога се пише запетая пред въпросителни думи?

Въпросителни думи са тези, с които се оформя въпросително изречение: кой (кого, кому, коя, кое, кои), какъв (каква, какво, какви), чий (чия, чие, чии), кога, как, къде, защо, колко, дали, ли. Те могат да изпълняват и ролята на съюзи, когато свързват две прости изречения в рамките на сложното.

Основните правила за поставяне на запетая при сложни изречения, съдържащи въпросителни думи, са следните:

  1. Ако второто просто изречение е въведено с въпросителна дума и пояснява смисъла на първото, пред нея не се поставя запетая.
     
    Винаги ми е било чудно защо не ти върви с мъжете!
    Никой не знаеше кой бе теглил последен чертата.
    Тази вечер всички ще разберат каква всъщност е истината.
    Екскурзоводът ни нямаше никаква представа къде се намираме.
  2. Ако просто изречение, въведено с въпросителна дума, е разположено между частите на друго просто изречение, в края му се пише запетая.
     
    На въпроса за кого биха гласували, 51% от запитаните не са дали отговор.
  3. Ако просто изречение, въведено с въпросителна дума, е разположено между две прости изречения, свързани със съюза и или или, в края му се пише запетая.
     
    Не ми обясниха къде е грешката, и просто ме отпратиха набързо.
  4. Ако две или повече прости изречения са въведени с въпросителни думи и са разположени след поясняваното от тях просто изречение, запетая не се пише само пред първото изречение, въведено с въпросителна дума.
     
    Моля да напишете как се казва бебето, колко е голямо, кога искате да се снимаме, какви и колко снимки бихте искали да направим.
  5. Когато между две прости изречения, свързани с въпросителна дума, има друго просто изречение, се пише запетая пред изречението, въведено с въпросителна дума.
     
    И мен ме питахакогато ми подменяха паспорта, как да бъде изписано името ми.
  6. Когато между две прости изречения, свързани с въпросителна дума, има обособена част*, се пише запетая пред изречението, въведено с въпросителна дума.
     
    Нина се колебаеше отновокакто преди няколко месеца, накъде да поеме.
  7. Когато между две прости изречения, свързани с въпросителна дума, има вметната част**, която се отделя със запетаи, се пише запетая пред изречението, въведено с въпросителна дума.
     
    Най-накрая разбрахестествено, в чий джоб са отивали моите пари.
  8. Когато между две прости изречения, свързани с въпросителна дума, има обръщение, се пише запетая пред изречението, въведено с въпросителна дума.
     
    Помислете си добредраги избиратели, за кого ще гласувате.
  9. Когато второто от две прости изречения съдържа въпросителна дума, но смисълът му се пояснява от предходното, се пише запетая пред изречението, въведено с въпросителна дума.
     
    Щом се очаква слънчево време, защо да си вземам чадър?
    Докато чакаме Мая, дали да не изядем по един сладолед?
  10. Когато изречението, въведено с въпросителна дума, се намира пред поясняваното от него изречение, те се отделят със запетая.
     
    Защо ми причиниха всичко това, така и не разбрах.
    Какви мерки се вземат срещу кражбите на гориво, директорът не коментира.

–––––––––––––––––––
* Обособени са тези поясняващи части на простото изречение, които имат известна интонационна и смислова самостоятелност и не са негова задължителна смислова и структурна съставка. Ако обособената част се изключи, изречението запазва своя смисъл и остава граматически издържано.

** Вметнати части са тези думи и изрази, които влизат в състава на изречението, без да образуват словосъчетания с други пълнозначни думи в него. С тях говорещият най-често изразява личното си отношение към съдържанието на изречението (за съжаление, навярно, всъщност, така да се каже) или установява връзка със съдържанието на предходното изречение (от една страна, от друга страна, напротив, първо, второ, следователно, общо взето).

Източници

  • Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012, с. 78, т. 86; с. 80, т. 89.1; с. 81, т. 89.2 – 89.9; с. 82, т. 91.3.
  • Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. С., БАН, 1983, с. 222, 243.

Източник: kaksepishe.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *