След Освобождението в 1878 г. под влияние на администрацията, казармата, училището и книжнината почва да се затвърдява очертаната през Възраждането система на българските фамилни имена, според която:
Най-голям брой имена окончават на -ов, -ова, -ови.
Окончанието –ев, -ева, еви, което по-рано се е срещало главно в Югозападна България, а другаде е било значително по-рядко, става, така да се каже, задължително след ч, ш, ж, й, ь, е, и: Станчев, Мишев, Кожев, Пеев, Колев, Малеев, Русев. Така в много случаи се диференцират притежателните прилагателни от фамилните имена — Илчов баир над Шумен, но Боян Илчев, Кольовата дъщеря, но Пенка Колева. Окончание -ов вместо -ев се среща и днес (Гешов, Данчов), но по-скоро като домашна форма.
При редките слети имена, образувани от бащино и дядово име, първата част може да бъде с форма на лично име (Василстоянов, Владигеров, Петколичев) или с форма на фамилно (Миневденев, Миневколев).
Окончанието –ски, -ска (още –шки, шка, -чки, -чка), което в домашна употреба е широко разпространено, става официално, а в някои части на страната като Белослатинско и Троянско то е типично окончание за фамилни имена.
Окончанието -ин (-ина, -ини) също излиза извън границите на домашната употреба и се затвърдява в официални фамилни имена. Повече от тях напълно са се откъснали от съответното прилагателно и са неизменни, но понякога женското име завършва на -ина, а семейното на –ини.
Нови фамилни имена на -ич вече не се образуват. Колкото ги има днес, те са наследени от миналото.
Много малко са оцелели и засвидетелстваните нарядко през Възраждането фамилни имена на -ето, -ито: Владето, Йовето, Кокето, Кюнето, Лозето, Пунето. В тях навярно се крие видоизменена родителна форма, ent основи, както в падежните форми на -те при лични имена (вж. с. 21).
Представа за численото съотношение на тези групи имена можем да добием от Телефонния указател за София, който съдържа имена от цялата страна. В изданието от 1966 г. (без допълнението) има около 42 000 фамилни имена. Понеже повече от тях се повтарят, някои над хиляда пъти (напр. Николов — 1600, Попов — 1800, Петров — 1900, Георгиев — 2000, Димитров — 2200, Иванов — 2400), а освен това голяма част от телефонните абонати са от други народности, българските фамилни имена, броени като форми, са около 62002 . От тези 6200 имена над 3000 завършват на -ов, -ова, 1800 — на –ев, –ева, близо 1000 — на –ски, -ска (-шки, -шка, -чки, –чка), около 200 на -ин, и едва 50 — на -ич.
Няколко десетки имена се отклоняват от посочените типове. Едни са псевдоними (Багряна, Болгар, Волний, Ведър, Гривек, Кремен, Фол), други са недоразвити възрожденски форми (Агура, Балан, Смрекар, Телбиз, Крайничанец, Мичковец, срещу които има Агуров в 1857, Баланов и Балански, Смрикаров, Телбизов), трети са имена на натурализирани у нас чужденци.
При образуването на фамилни имена от лични основната форма на личното име обикновено се запазва: Велчо — Велчов (домашно) и Велчев, Първан — Първанов, Стойко — Стойков. Изключенията са много малко. От Георги домашната форма в Източна България е ГьĄргьов, книжовната би трябвало да бъде ГеĄргев (както Добрев от Добри, Русев от Руси), а тя е ГеоргЈев, навярно покрай имена като ИлЈев, МавродЈев и др. От МихаЈл вместо очакваното МихаЈлов е добила гражданство формата Михˆйлов.
Ударението на фамилните имена поначало е на същата сричка, на която пада при личното име или нарицателното съществително: НикĄла — НикĄлов, П˜нчо — П˜нчев, дръндˆр — Дръндˆров, абаджЈя — АбаджЈев, серб˜з — Серб˜зов.
При една неголяма група имена на -ов, -ова ударението се измества към окончанието. В градските среди почти редовно се изговаря ДимитрĄв ДимЈтър, ИванĄв, от Ивˆн, ПавлĄв от Пˆвел, ПеткĄв от П˜тко, ПетрĄв П˜тър, ЦанкĄв от Цˆнко и не така редовно, но с тенденция да се затвърди: ВанкĄв, ЙорданĄв, ПанкĄв, ПанĄв, ПенкĄв, РайнĄв, ТодорĄв, ЦанĄв, ЦветкĄв и още някои. Същото става с редица имена на -овски и -евски: БĄбчев, но Бобч˜вски, гˆбровски, но ГабрĄвски, Димч˜вски, MapкĄвски, МихайлĄвски, Панч˜вски, ПаунĄвски и т.н.
Това се дължи на няколко причини:
Влияние на народния език, дето изговарят П˜тко, но ПеткĄвден, П˜тър, но ПетрĄвден, петрĄви пости, ГеĄрги, но ГергьĄвден.
Влияние на някои югозападни говори (кюстендилски, радомирски, станкедимитровски, самоковски), в които на местна почна изговарят ВанкĄ — ВанкĄв, ЗанкĄ — ЗанкĄв, МанĄ, — МанĄв, Санд˜ — Санд˜в, Спас˜ — Спас˜в, ЦветкĄ — ЦветкĄв.
Влияние на руски език, в който фамилните имена често получават ударение накрая: ГончарĄв, КузнецĄв, ЛескĄв. Обаче руското влияние не е толкова голямо, защото там изговарят Пˆвлов, по-често Ивˆнов, отколко ИванĄв, а имена Петков, Димитров, Тодоров, Цанков у русите изобщо няма.
Най-важната причина за това изместване е неволният и невинаги съзнаван стремеж да се различат чрез ударението в отделни случаи обикновените прилагателни от фамилните имена: Пˆвловата къща, но Никола ПавлĄв, П˜ткова нива, но Стоил ПеткĄв. Също така и модата, според която ако някой е „нашенец, от наше село“, казват му Ивˆнов, Йордˆнов, П˜тков, КĄзовски, Б˜бовски, но ако е изтъкнат общественик или човек от далечно място, става ИванĄв, ЙорданĄв, ПеткĄв, КозĄвски.
От някои лични имена или прякори на –ьо покрай редовното фамилно име на -ев има и форми на -иев: Бˆлев и Бали˜в, Бірлев и БърлЈев МЈцев и МицЈев, ПІлев и ПулЈев. Тук и се явява поради силно смекчената съгласна пред него и е привлякло ударението.
Обратна промяна, т.е. изместване на ударението към началото на думата, става при редица фамилни имена, образувани от турски заемки –джия, -чия, -лия. В някои днешни говори, особено из Източна България, все повече се засилва тенденцията да изговарят Бˆтаклиев вм. БатаклЈев, БĄзаджиев вм. БозаджЈев, Г˜меджиев, Дˆнаджиев или Данˆджиев, Дˆржелиев, К˜седжиев, Фурнˆджиев, ШЈшеджиев, ШІмналиев, Ябанджиев, ` Язаджиев. Не са редки ` и такива случаи — бащата е жив и изговаря името си БалтаджЈев, а синът или внукът е вече Бˆлтаджиев. Причината трябва да търсим, от една страна, в желанието да се отдалечи фамилното име от„прозаичните“ думи бозаджия, данаджия ‘телчар’, серкеджия ‘оцетар фурнаджия’, а от друга, в диалектните звателни форми бĄзаджи, фІрнаджи най-сетне в общата тенденция на езика е да се измества към началото ударението на редица думи, най-вече префигирани съществителни и прилагателни като зˆпас, зˆпасен, нˆука, нˆучен, пр˜дел, пр˜лом пр˜ломен.
Югозападните имена Близн˜в, Рад˜в, Кост˜в, Станк˜в, Стойн˜в в други части на страната получават „нормално“ ударение БлЈзнев, Рˆдев и т.н
Автор: Стефан Илчев
Bulgarian