Светът се променя, езикът също. Днес пишем все по-рядко на ръка, имаме възможност да използваме онлайн редактори, които “поправят” текстовете ни и сякаш забравяме основните правила за правопис в българския език. И все пак, добре е да знаем правилата и да ги прилагаме при писане.
Ето кои са най-често срещаните грешки при писане:
абитуриент, а не абитЮрент или абитУрент
Днешните абитуриенти са все по-самоуверени.
асфалт, а не асВалт
Думата е от гр. произход – άσφαλτος.
вариант, а не вариЯнт
Думата е с латински корени – varians, -antis.
В средата на думи от чужд произход се пише -иа-.
вдигам, а не Дигам
Можеш ли да вдигнеш чашата от земята? висше, а не виШе Все по-лесно става днес да получиш висше образование.
двойствен, а не двойНствен
Никой не подозираше, че тя води двойствен живот.
детектив, а не деДектив
Думата е заето от фр. дума détective. Най-известният детектив в света е Шерлок Холмс.
долу, а не долО
Не знам точно къде живее, някъде долу под скалите. заимствам, а не Взаимствам Думата произлиза от “заемам”, а не от “вземам” както предполагат много хора.
именик, а не “имеННик”
“именик” е човек, който празнува имен ден, “именник” е списък с имена, съставен с някаква цел. Днес имениците трябва да почерпят. Първият владетел в “Именника на българските ханове” е Авитохол.
кебапче, а не кебаБче
Думата идва от “кебап” + умалителното “че”. Най-много обичам кебапчета и кюфтета.
конфитюр, а не коМфитюр
Думата е заета от фр. дума confiture. Любимият ми конфитюр е от ягоди.
коригирам, а не корЕгирам
Правилно е да се пише коригирам. Думата има латински произход – corrigo. Тя прави толкова много правоговорни грешки, а на мен ми е неудобно все да я коригирам.
кренвирш, а не креМвирш
Думата е заета от австрийски немски – кrenwürstchen. Много обичам кренвирши, а котката ми изобщо не ги яде.
лакирам, а не лакирВам
Отдавна не се лакирам сама, а ходя на маникюр.
месни, а не месТни
Произлиза от месо, т.е. месни. “Местни” има друго значение и произлиза от думата “местен”.
мошеник, а не мошеННик
Такъв хрисим вид има, а голям мошеник се оказа.
опора, а не Упора
Жалко, че загуби баба си, голяма опора му беше.
оправям, а не Управям
Не мога да се оправя с комшиите, вечно ми създават проблеми.
пазарувам, а не пазаря
Всъщност това са два различни глагола. Съществува глагол “пазаря се”, който означава “опитвам се да получа по-ниска цена”. Обикновено пазарувам веднъж седмично. Неудобно ми е да се пазаря за цената.
пропускателен, а не пропускВателен
Граничният контролно-пропускателен пункт “Кулата” работи нормално.
разстояние, а не раСтояние или раЗтояние
Разстоянието между нашите домове е само 200 метра, а много рядко се виждаме.
рожденик, а не рождеННик
Наздраве за рожденика!
сграда, а не Зграда
Думата е с представка “с” и корен “град”. Точно до нас построиха съвсем нова сграда.
обикновена, а не обикновеННа
собствена, а не собствеННа
Правим проверка с думата в мъжки род “собствен” – собствеНа, “обикновен” – обикновеНа
Ако думата в мъжки род е “есеНЕН”, в женски род е есеННа.
стаи, а не стаЙ
Искам да направя резервация за четири стаи.
съжалявам, а не съжЕлявам
Проверка може да се направи с думи със същия корен – съжаля. Много съжалявам, че не успях да я видя последния път.
състои се, състоЙ се
Управителният съвет се състои от 4-ма души.
уговорка, а не Оговорка
Тя отново не спази уговорката да се срещнем в 17 часа.
украса, а не Окраса
Тази година новогодишната украса беше прекрасна.
устни, а не уСни
Думата се проверява с други думи със същия корен – уста.
фармацевт, а не фармацеФт
Думата е заета от руски руски (фармацевт) или немски (Pharmazeut).
фоайе, а не фойе или фоае
Думата е заета от фр. език – foyer.
фъстък, а не фАстък
Думата е заета от арабски език чрез турски – fıstık. Какви ядки предпочиташ – бадеми или фъстъци?
чаршаф, а не чаршаВ
Може да направим проверка с мн.ч на думата – чаршафи.
чувствам, а не чуСТвам чувство, а не чуСТво
Чувствум се много уморен. юрисконсулт, а не юрисТконсулт Думата е заето от фр.език – jurisconsulte.
ядох, а не ядАх
Толкова много ядох вчера, че днес никак не съм гладен.
Източник: аctualno.com
Bulgarian
Украса на стая,но окраска при животните
Вкъщи и у дома
Овошки,но овощна градина,овощно дръвче
Слънчево,а не СлънчАво време
ОтверТка, а не отверка 🙂
Защо ще е коригирам вместо корегирам, като се казва корЕкция, а не корИкция. Нещо не ми се връзва
Какво налага това различие във формата им? На пръв поглед, би могло да се предположи, че между тях освен семантична има и словообразувателна връзка, но дали наистина е така?
Въпреки първоначалното впечатление двете думи не са свързани словообразувателно на българска почва, тъй като са заемки. Те произхождат от латински: съществителното корекция идва от correctio, а глаголът коригирам – от corrigo, като латинските прототипи съдържат различни коренови гласни, съответно е и i. Тази разлика е съхранена и в езиците посредници, през които двете думи са навлезли в езика ни, и съответно се запазва и в българския. Думата корекция е заета в езика ни през френски, немски или руски (срв. фр. correction, н. Korrektion, р. коррекция), а глаголът коригирам – през немския (от глагола korrigieren). Така различието в изписването на двете заемки в българския – съответно с гласна е или и – отразява различие в основата им в изходния език и в езиците посредници.
Подобна разлика във формата на семантично свързани заемки в българския наблюдаваме и при думите теория и теоретичен. Прилагателното теоретичен не е образувано на българска почва от теория, както би ни се сторило на пръв поглед. Също както и съществителното теория (от къснолатинското theoria, навлязло през руски) то е заемка. Произхожда от старогръцкото прилагателно ϑεωρητικός и е навлязло в езика ни през руски (рус. теоретичный). Ето как и в този случай формата на двете заемки в български носи отпечатъка на особеност в тяхното изписване в изходния език, съхранена и в езиците посредници.
Проф. д-р Сия Колковска
работи в Секцията за българска лексикология и лексикография
в Института за български език.
Съавтор е в тълковни, неологични, терминологични и двуезични речници.
Като погледнах изброените, не мога да повярвам, че статията се казва „Трудни думи за писане“!
Никак не са трудни, ако си завършил осми клас и си прочел поне няколко книги!
А като чета словесните недоразумения по форумите, си мисля, че статията е твърде кратка…
Аз мисля същото! Не видях някоя дума която да ме затрудни или дори да се замисля върху изписването ѝ..
Не си обяснявам и направо ме ядосва ежедневното използване , най-вече от медиите на думата: „преценям“. Коректната дума е „преценявам „. Не знам защо стана изведнъж и то масово и дори от учители,преподаващи български?
Моля, г-жа проф. д-р Сия Коловска за мнение. Благодаря предварително.
млеко или мляко
сигурно а не сигорно