Популярното правило, че предлозите в и с се удвояват писмено само пред думи, чийто изговор започва със звуковете [ф], [в], [с], [з], допуска изключения: 1) в поезията; и 2) при подчертаване значението на използвания предлог чрез поставяне на логическо ударение върху него (само със теб, без теб – не). Макар че логическото ударение се използва предимно в речта за интонационно подчертаване на смисъла на дума или на група от думи в изречението, второто изключение отваря възможност, а с нея се появява и колебание за правописното му отразяване чрез удвояването на предлозите в и с.
Употребата на логическо ударение в конструкции като: със или без неговото участие; той е във или извън залата (ОПРБЕ, т. 15.3) има синтактичен характер. Чрез него се указват еднородните синтактични позиции на двата предлога, свързани със съюза и/или при изпускане на повтаряща се дума – във (влака) или извън влака. Необходимостта от удвояване на предлозите в и с възниква, защото и двата еднородни предлога в конструкцията трябва да носят собствено ударение, което да подчертае функцията им на въвеждащ компонент на следващата ги дума. Така от първоначално във или извън влака се стига до във или извън залата. Това прави писменото удвояване приложимо във всяка от позициите в еднородната конструкция, независимо от началния звук на въвежданата дума. Тези свойства се наблюдават и в езикови конструкции като: Потърси на/във (шкафа/вазата) и във/на шкафа/вазата. Наблюдава се без/със (лупа/свредел) или със/без лупа/свредел, които се откриват в различни по тип текстове и са пример за посоченото по-горе второ изключение в правописа.
Др Мария Тодорова – гл. асистент в Секцията за компютърна лингвистика в Института за български език при Българската академия на науките.
Bulgarian